Те са обявени за природен феномен през 1949 година, но историята им и техният вид са карали хората да немеят столетия преди това.
Автор: Веселин максимов
Не са плато, защото не са равни, но имат размерите на такова – проснали са се на цели 30 километра, а са широки 3. Хиляди са, но най-впечатляващи са тези около едноименния град. Хората, живеещи там, са развихрили на воля своята фантазия, когато са ги кръщавали. Мадоната, Мечката, Лъв, Ученичка, Конник, Адам и Ева, Динозавър...
Сигурно ще ви прозвучи втрещяващо, че някога, преди много милиони години (по-точно преди 230), в края на Палеозойската ера, те са били морско дъно.
Скалната му повърхност се покрила с утайки и наноси, след което стотиците хиляди земетресения, нагъването на земната кора, бурните ветрове, вятърът и смяната на температурите свършили останалото – след изпаряването на морето, на бял свят се показали високи камъни със спираща дъха красота.
Ако сте романтици и не ви устройва геофизическото обяснение на тези български красоти, смело се хванете за легендата за появяването на най-интересните от тях.
Мълвата шепне, че преди векове, още по римско време, но когато вече християнството било утвърдена религия, до сегашния Белоградчик съществувал женски манастир. В него живеела неземно красивата сестра Витиния, която се залюбила със снажен римски левент – патрицият Антонио.
На Петровден хората можели да посещават манастирите и Антонио влязъл при своята изгора. Ясно е какво са правили, защото след девет месеца целомъдрената тишина зад дебелите стени на обителта била разцепена от бебешки рев.
Потресените монахини устроили строг съд на Витиния, проклели я и я изпъдили от манастира, заедно с нейното бебенце. Тя прекрачила прага и изминала двайсетина метра с плачещото вързопче в ръце, когато се задал на бял кон Антонио с молба към суровите сестри да приемат обратно Витиния.
Изведнъж, въпреки че времето било тихо и хубаво, се разразила страшна буря, земята започнала да се тресе и паднал грозен гръм. Той бил тъй силен, че сринал абсолютно целия манастир, а всичко наоколо се вкаменило. Оттогава Антонио станал скалата Конникът, Витиния – Мадоната с детето, а послушниците – Монасите.
Почти всички растения, които виреят в Белоградчишките скали, са вписани в Червената книга на Република България. Сред скалните красоти живее изключително редкият черен щъркел. Бродят и вълци, глигани, сърни и благородни елени.
След безумието на съсипията през последните 20 години у нас, някой реши, че в книжката „Стоте туристически обекта” у нас няма нищо лошо и я възстанови. Белоградчишките скали са един от тях.
Посетете ги, за да се запишете. И ще оставите там част от сърцето си.
