Така се случва, когато компрометирани политици коват законите и не могат да бъдат отзовавани, след като се провалят Снимка parliament.bg
21 Октомври 2011, Петък
Едно от обещанията на Бойко Борисов, с които той спечели народното доверие през 2009 г., беше, че ГЕРБ ще изработи
Автор: Лъчезар Лисицов
изборен кодекс веднага след като дойде на власт. Това трябваше да доведе до революция при провеждането на избори у нас. Очаквахме да се сложи край на промените на правилата в последния момент. Надявахме се, че „полицаите“ Борисов и Цветанов ще спрат и покупко-продажбата на гласове.
На прага на първите избори под управлението на ГЕРБ е дошло време и за съответната равносметка. Какво успяха да постигнат новите ни политици за последните две години и половина и направиха ли те изборната практика по-справедлива и респективно – привлекателна за българския избирател?
Изборен кодекс действително бе приет, въпросът обаче е – кога? Това трябваше да е първият нов закон на партия ГЕРБ. И той следваше да бъде обнародван далеч преди местните и президентските избори, за да няма манипулиране на текстовете според вкуса на управляващите - както се кълнеше Борисов.
Реалността обаче се оказа доста по-различна. Приемането на Кодекса бе постоянно и системно отлагано във времето, а потокът от оправдания обилно се лееше от устата на депутатката Искра Фидосова, командваща комисията за изработването му. След като стана ясно, че все пак новите изборни правила няма как да бъдат първите гласувани текстове от новото Народно събрание (НС) поради сложността на казуса, гербаджиите отложиха това за края на 2009 г.
Оттам нататък обаче започна поредното голямо разтакаване и отлагане тримесечие след тримесечие, докато в крайна сметка депутатите не приеха някакво недоносче в края на 2010 г. - само 10 месеца преди поредния народен вот. След като и президентът очаквано му наложи вето, така лелеяният Изборен кодекс бе обнародван в Държавен вестник едва на 28 януари 2011 г.
Но и тук сагата не приключи, защото кодексът бе оспорен от депутатите на БСП и ДПС пред Конституционния съд (КС). Десетина от най-важните текстове бяха отменени с решение на съдиите от май т.г., сред които изискването за уседналост за местните избори, експерименталното електронно гласуване, намаляването на броя на общинските съветници и условията по депозитите за участие в избори.
ГЕРБ не се бяха съобразили с много от изискванията на авторитетната Венецианска комисия, които до голяма степен са водещи и за самия КС. В този смисъл много от некоректните текстове можеше изобщо да не влизат в Кодекса, за да не стават народните ни представители за смях впоследствие.
Всъщност, приемането му е фасада, зад която се крие порочността и безхаберието на днешните управляващи. Защото в общи линии законотворците не извършиха нищо повече от едно механично сливане на досега действащите изборни правила – за местна власт, за народни представители, президент и Европарламент.
А правилата, естествено, пак могат да си се подменят без проблеми от всеки нововъзкачил се български властник . Т.е. бръщолевенията на Борисов - как вече нямало да може лесно да се менят текстовете преди избори с цел осигуряване на служебна победа, се оказаха поредния прах в очите на народа.
Каквито са и лентичките, които премиерът ни ежедневно реже на килограм за всеки новоположен метър асфалт.
ГЕРБ, като партия с претенции за еманципация от старите провалени политически сили, имаше златния шанс да въведе няколко елементарни неща в новия Кодекс, за които родният избирател плаче вече 20 години и от които управляващите можеха да спечелят значително обществено доверие.
Първото от тях е изчистването на списъците от т. нар. фантоми, които според безспорния авторитет и доайен по провеждане на избори проф. Михаил Константинов към момента са около 700 хиляди (според външните наблюдатели обаче те наближават милион – стр. 6). Те могат и се използват за брутални фалшификации, особено в малките и феодализирани населени места.
Съществено изкривяване на вота при гласуване за народни представители се получава и от огромните разлики в размерите на избирателните райони. В област Видин например избират само трима депутати, а във Варненско – 12. Макар че това е съобразено с населеността на МИР-овете, е доказано математически, че то води до много големи вътрешнопартийни диспропорции.
Така през 2005 г. БСП вкара един депутат от София с 62 хил. гласа, а в Ямбол социалистите излъчиха с по 7 хил. гласа 4 депутати. Пълен абсурд! Това можеше да се отстрани с окрупняване и изравняване на избирателните райони, но ГЕРБ явно няма потенциал да го направи - винаги е по-лесно и безболезнено да си продължиш постарому.
Хората на Борисов не дадоха възможност на избирателя и да преподрежда листите – нещо за което се говори от толкова години, но никоя партия няма смелост да направи. А това е съществена причина за много от българите да ходят за гъби в дни на всенароден вот. Всъщност, на теория листите на парламентарни избори вече ще могат да се разместват.
Това обаче ще се случва при праг от 9% - толкова ще е необходимо да получи даден кандидат-депутат, за да може да изпревари тези пред него. Работата е там, че според специалистите праг над 5-7% на практика блокира тази функция. Впрочем, според първоначалния вариант на Кодекса, преференциите трябваше да са с бариера от 20% (?!).
За Евроизборите, които нямат особено значение, все пак бе приет по-нормален праг от 6%. За местните избори за общински съветници обаче такава опция изобщо не съществува.
Българинът плаче да получи права и за отзоваване на народни представители. Е, вярно, че затова е нужна промяна на Конституцията, но ГЕРБ дори и не загатва да преговаря с останалите партии за въвеждане на такава практика.
Което е обяснимо – техните депутати Николай Коцев и Николай Рашев вероятно веднага биха били изхвърлени с мощен шут след репликата им, че сме се освободили от турско робство преди 500 години. Да не говорим за откровени корумпета като Искра Фидосова, Лъчо Мозъка и др. подобни водещи фигури на ГЕРБ. Не че в останалите парламентарни партии качеството е много по-високо.
Списъкът с нужните промени в правилата за изборите може да бъде удължен още, ако включим дискриминацията на българите в чужбина, толерирането на порочни практики в Турция, липсата на прозрачност в Централната избирателна комисия (ЦИК). Какво да кажем за покупко-продажбата на гласове и контролирания вот, за които продължават да не се взимат съществени мерки. Дори напротив – практиката процъфтява.
Реалността в новата ЦИК пък е повече от отчайваща. Нещо повече - некадърността на ЦИК и подчинените й общински и секционни избирателни комисии могат да доведат до безпрецедентен провал на вота на 23 октомври и на балотажите седмица по-късно. И това не бива да учудва никого.
Обезкуражаващият извод е, че партията ГЕРБ не е нищо по-различно от останалите партии на прехода. Надеждите за съществени промени по време на управлението на Борисов не се сбъднаха нито в икономиката, нито в правовия ред, а очевидно нито и в правилата за провеждане на избори.
Прогрес има единствено в самохвалството на министър-председателя и в практиките на бруталната политическа самореклама. Или казано по библейски – у нас „нищо ново под слънцето“ и „всичко е суета и гонене на вятър“.
