Буквално дни преди провеждането на изборите става ясно, че в избирателните списъци присъстват между 580 000 и един милион мъртви души.
Автор: Ани Александрова
Данните са от огласения междинен доклад на международните наблюдатели, изпратени от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), който може да бъде прочетен на официалния сайт на организацията.
Документът е повече от любопитен, защото до този момент българската изборна администрация не е дала никаква официална информация за броя на гражданите с право на глас, но видимо я е предоставила на международните наблюдатели.
Така става ясно, че за президент имат право да гласуват около 6.97 милиона човека или 95% от цялото население – 7 364 570 - според тазгодишното преброяване, извършено от НСИ. Заради изискванията за уседналост право да гласуват на местните избори имат по-малко граждани - 6.52 милиона души (около 89% от цялото население).
Когато числата говорят
Любознателният репортер на „Десант“ веднага зарови нос в сайта на НСИ, където са публикувани всички данни от тазгодишното преброяване. Там има нужната ни разбивка на населението по възраст, която почти ни върши работа.
Почти, защото е посочен броят на лицата по групи: от 0 до 4 години, от 5 до 9 години, от 10 до 14 години, от 15 до 19 години и т.н. Както се вижда, в последната от тези групи попадат както непълнолетни, така и граждани с право на глас. Но дори и изцяло да изключим тази възрастова група от сметките, пак излиза, че теоретично максималният брой български гласоподаватели е 6 389 297.
Това автоматично означава, че на президентския вот могат да се възползват от правото си на глас около 580 хиляди фантома. Ако приемем, че 3/4 от 377 585 младежи в групата 15-19 години не са навършили 18 години и нямат право на глас, ще трябва да извадим от максимално възможния брой гласоподаватели още около 282 000.
Така числото на фантомите става около 862 000. Чудно ли е тогава, че политици, партии, кандидати и неправителствени организации, с които наблюдателите от ОССЕ са разговаряли в България, са изразили притеснение, че избирателните списъци не са точни.
Алъш-веришът с гласовете
Два дни преди изборите неправителствената организация „Прозрачност без граници“ оповести данни от свое изследване, които потвърждават опасенията на наблюдателите от ОССЕ, че има предпоставки и вероятност за купуване на гласове и други изборни манипулации.
Проучването на „Прозрачност без граници“ недвусмислено показва, че около 12 на сто от пълнолетните българи са готови да продадат гласа си, а други 6-7 на сто са склонни да го направят, т.е. биха преговаряли за конкретна сума. По думите на политолога Катя Христова този дял търгуващи с гласовете си е почти постоянен от 2000 г. насам – променят се само материалните измерения.
Ако преди години гласове са се пазарували с капачки за буркани и кебапчета, то в момента „мизата“ е около 50 лева в големите градове и тридесетина – в малките населени места. Имало и допълнително предлагане на цени 100-150 лева за глас...
Излишно е да казваме, че тези 12-18-19 процента напазарувани гласове биха могли с лекота да обърнат кметския вот в повечето малки населени места. Те биха могли да обърнат и вота в София, но ако при 500 избиратели е достатъчно да се купят 60-80 за 1800-2400 лева, то при 500 000 вече става дума за много-много пари.
Между другото, на почит все още се радва и т.н. корпоративен вот. Работодателят обяснява со кротце и благо на работниците си, че или ще гласуват за неговия кандидат, или ще си ритнат трудовите книжки. А понякога дори и закарва работниците с фирмените автобуси до изборните бюра, както направи Христо Ковачки на миналите парламентарни избори.
Новост е платената възможност да дариш пари на любимата партия. Тъй като новият Изборен кодекс забранява юридически лица да са дарители на партии и общо взето затруднява прането на пари в избори, вече е намерено противодействие – застъпникът Х дава на гражданина Y примерно 6000 лева, при условие че Y ще дари 5000 лева на партията.
И още изводи
Само 1/5 от българските граждани смятат, че изборите не се опорочават, показва изследването на „Прозрачност без граници“. Мнозинството от анкетираните смятат, че отговорността за това е на партиите, които се интересуват само от резултатите. Сериозен е и делът на анкетираните, които са на мнение, че вината е на организираната престъпност, която така си купува власт.
Така или иначе, на горещия телефон на „Прозрачност без граници“ има дори сигнали за опити да бъдат купени цели избирателни комисии, най-вече в малки селища, където има силни бизнес интереси. Да не говорим за случаите, в които по села и паланки ще раздават помощите за зимата в дните непосредствено преди изборите, та хорицата да знаят кому дължат благодарности.
По отношение на прозрачността на изборния процес България все още се намира в зоната на здрача, обобщи Катя Христова. В деня, когато направи този извод, тя все още не знаеше дали ЦИК е допуснала да си вършат работата 615-те наблюдатели на „Прозрачност без граници“.
