Нечуван героизъм на въстаналия български народ и зверско отмъщение от страна на турците съпътстват дните от 20 април до края на май 1876 г.
Автор: Янко Георгиев
Върховният бунтовен акт на българския народ – Априлското въстание, увенчава многолетните борби на поробените българи срещу османския тиранин. Въпреки че не завършва с военен успех, то намира силен и небивал отзвук в Западна Европа, който става повод за провеждането по-късно на Цариградската конференция. Нейните решения са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници.
Хронологията на събитията в рамките на това изцяло българско дело, чиято подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила, показва ясно небивалия ентусиазъм и самоотвержена готовност на участниците в него да разкъсат оковите на многовековното робство.
14-16 април 1876 г. – В местността Оборище се провежда общо събрание, на което се обсъждат основните въпроси на предстоящото въстание и евентуалната дата на неговото избухване – 1 май.
20 април – В Копривщица пристига наказателно отделение, което се опитва да задържи водача на местните въстаници Тодор Каблешков. Той написва „Кървавото писмо“. В същия ден преждевременно Панагюрище въстава.
20-22 април – Бенковски сформира своята „Хвърковата чета”. В нея постепенно се включват към 200 въоръжени конници, които обикалят селата югозападно от Панагюрище – Мечка, Поибрене, Мухово, Церово, Славовица, Лесичево, за да ги вдигат на бунт.
21 април – Във въстанието се включват 32 села от ІV революционен окръг.
22 април – Войводата Георги Бенковски се завръща с четата си в Панагюрище, където същия ден става освещаването на знамето на революцията. За негов знаменосец е определена учителката Райна Попгеоргиева, която го извезва.
22 април – Вечерта се състоят първите кървави сблъсъци на средногорския връх Еледжик.
25 април – Башибозуците разбиват въстаниците в Стрелча.
25 април – „Кървавото писмо” пристига в Горна Оряховица. Стефан Стамболов и неговите помощници дават сигнал за действие. Въстанието обхваща Мусина, Бяла черква, Михалци, Вишовград, Дичин и Русаля
25 април – Клисура пада.
28 април – Бачо Киро, Тодор Лефтеров и Христо Караминков подготвят чета и потеглят за Стара планина. На следващия ден те пристигат в Дряновския манастир, който набързо е превърнат в бойна крепост, която бунтовниците защитават с цената на живота си цели девет дни – 29 април до 7 май.
30 април – Въстаниците изоставят Копривщица.
30 април – 5 май – Състоят се боевете за защитата на Брацигово
5 май – Перущица е превзета от османските орди.
5 май – В падналия Батак започва невиждано клане, при което са избити над 3000 души.
6 май – Въстанието в Брацигово е зверски потушено.
8 май – В гората край Чирпан е сформирана малка чета от комитетски дейци под командването на Георги Тумбев, но почти веднага тя е разбита в сражение с турците.
9-11 май – Разбита е и четата на Цанко Дюстабанов
10 май – Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери, от които успяват да се измъкнат, но на 12 май в областта Сатма чешма отново попадат на турски орди и бунтовниците са заловени.
11 май – Прави се опит за въстание в Сливенско, начело със Стоян Заимов, но той претърпява неуспех поради липса на оръжие.
16 май – Малка чета от 15 души, предвождана от Таньо Стоянов, преминава Дунава при Тутракан. На път за Сливенския балкан на 27 май в Османпазарско тя е унищожена.
18 май – Преоблечени като градинари, Христо Ботев и неговите четници превземат австрийския кораб „Радецки“ и слизат на българския бряг край Козлодуй.
18 май – Във Враца се събират около 500 въстаници, но тъй като се оказват невъоръжени, скоро се разпръсват, без да се включат в борбата.
18-25 май – Ботевата чета води тежки боеве при с. Баница и връх Милин камък.
12 юли – Част от четниците на Филип Тотю се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара планина с цел да се присъединят към въстаналите си сънародници, но са разбити в Троянския Балкан
Това е и последната проява в рамките на Априлското въстание.
Априлското въстание нее било тайна за султан Абдул-Азис,който е бил-незаконен син на-султанката-майка му-арменка и арменеца-носач на табли-сервитьор в двореца-Нишан-те били любовници.Знаейки тайната на срамният си произход-султана-ненужно се озлобил на невинни свои поданници-българите-и решил да ги мачка-те за нищо не му били криви.Г.Симеонов Попов-роман Лето 1850.издад.1999 год.Турският султан и старотурците са могли да потушат без пушка на пукне от аскера и башибозука туй въстание,което е нямало нужното оръжие на българите и е щяло да бъде-българска касапница.В султанският двор са знаели за туй,че един от главните центрове на въстанието щее гр.Копривщица и неслучано е отишъл Недип ага с ок.20 заптиета,че да има сражения с българите и турците да разсипят и ограбят богатите български градове-Копривщица,Панагюрище,Батак,Брацигово,Враца,Габрово,кадето имало революционни комитети.Ако,Неджип ага е бил дошъл с над 100 заптиета революционерите в Копривщица са щяли тайна да излязат в гората-комити и да идат във Влашко и ужасният погром на Април-1876 година-е нямало да се състои.Теза на проф.Пламен Митев.Филмите Записки По Българските въстания и Христо Ботев-показват-героизма,храброста на ония българи-априлски бунтовници,които са дали живота си,задае има днешна България и ние да сме българи,а не насила да ни са готвили ново клане-някои старотурски-водачи.
