Събраха в книга християнските реликви от Варненско

Автор: Милен Николов

Процесийни кръстове, матрици и модели за стъклени и метални икони, медальони от стъклена паста, евлогии на св. Димитър Солунски, представляващи оловни ампули и съдове с монограми на светеца от църквата в Солун – всичко това, освен във Варненския археологически музей, вече може да се види и между страниците на една уникална книга. При това с обяснения на напълно достъпен за широката публика език.

Защото колкото и да се взира човек в музейната витрина и да съзерцава мистичните византийски евлогии (в превод „благословии“), така и няма да разбере особеностите и същността на използването на тези свещени предмети.

Целият проект „Византийско изкуство. Християнски реликви от Варненско ХІ – ХІV в.” с автори  доц. д-р Константин Тотев от НАИМ при БАН и проф. д-р Валентин Плетньов, директор на РИМ – Варна, бе реализиран още миналата година. До уникалното издание с каталожен характер успяха да се докоснат почти две хиляди учени от цял свят, посетили българската столица през юли 2011 г. като гости и участници в ХХІІ конгрес на византийското изкуство. И всички те бяха единодушни, че книгата не само не отстъпва, но дори превъзхожда много други подобни световни издания.

Сред представените в нея предмети има изключително редки произведения на византийското изкуство като сребърния медальон с позлата, с изображения на св. Георги и Благославящ Христос; бронзов процесиен кръст – навершие, украсен с медальони; бронзова икона на св. Богородица Елеуса, св. Георги и св. Теодор Стратилат и др.

Особено внимание е обърнато на една група керамични съдове в техника сграфито, на чиито дъна е изобразен монограм на св. Димитър Солунски. Авторите установяват, че тези съдове са свещени и са закупени от църквата в Солун, където е гробът на светеца, където са изпълнявали функцията на специална църковна утвар.

Събраните в музея и респективно в книгата реликви са принадлежали на частни лица или на църкви. Нерядко те са били укрити заедно със светски накити и съкровища – достатъчно ясен указател за високата им стойност за техните притежатели. В голямата си част подобни предмети са принадлежали на пилигрими, които ги донасяли от Солун. Освен там обаче, подобни предмети са се изработвали и в някои манастири в Света гора.

Много голяма част от находките са открити в крепости в района на Варна. Затова е отделено специално внимание на средновековните укрепления около града и развитието на Варненската епархия още от VІІ в. Изложени са данни и за първото споменаване на Варненската митрополия в документ от 30 май 1325 г.

Разгледани са няколко групи творби на византийското приложно изкуство, достигнали до крайбрежните градове и крепости в този наш черноморски регион. Някои от тях, изпълнени от скъпи метали, имат висока художествена стойност. Дарствените надписи върху някои от тях подсказват, че са били използвани като специални подаръци с дипломатическа цел или пък са поръчвани като израз на християнско благочестие. Други пък обогатяват представата ни за сюжетното и стилово разнообразие на поклонническата продукция, свързана със Солун и покровителя на града – св. Димитър. По-голямата част от разгледаната продукция е била предназначена за по-широки кръгове от византийското общество.

Вероятността тяхната изработка да се търси в самия Солун или околните манастири, включително и тези на Атон, е най-голяма.
Със Солун се свързва произходът и на голяма група оловни ампули, създавани от края на ХІІ до ХV в. Тези ампули, наречени кутрувии, подобно на йерусалимските започнали да се възпроизвеждат на различни места по донесени от поклонниците образци. Такава продукция изглежда се появява още в края на ХІІІ в. на Балканите и особено се увеличава в края на ХІV-ХV в., когато политическата нестабилност нараства във връзка с османското нашествие.

Изработката на реплики на реликвите се обвързва с поклонническите маршрути и стремежа на градове и манастири да увеличават своя престиж и популярност чрез притежанието на скъпите за християните „благословии” и мощи. Наред с кутрувиите големият брой глазирани съдове със сграфито монограми на св. Димитър свидетелстват за широк поток към светилището в Солунската базилика в последните десетилетия на ХІV в.

От особена важност се явяват разгледаните икони-енколпиони от ХІІІ-ХІV в., които заедно с представените аналогии от България и Гърция категорично потвърждават съществуването на център с работилници или ателиета с изградени традиции при създаването на подобни творби. Те разширяват представата за разнообразието на двустранните нагръдни икони, причислявани към т. нар. „ватопедска група”. Тяхната отличителна черта е, че корпусите им са оформени като миниатюрни кутии, подобно на скъпите реликварии на св. Димитър. Изображенията върху тях са изпълнени чрез изчукване на тънки листи, а вътрешността е била уплътнявана от дървена сърцевина.

Важно е и мястото на стъклените медальони, тъй като от Варна е открит единственият известен засега бронзов модел-матрица за тяхното отливане. Серийността в производството на подобни релефни отливки предполага тяхното масово проникване като поклоннически евлогии във всички краища на християнския свят.




В категории: Културен Десант , Горещи новини