Къде се дянаха месиите?

Автор: Илияна Христова

Изборите чукат на вратата, но някой липсва. Кой? Това е месията, спасителят, големият красив мъж, който идва да избави България. Поне от 15 години това е нова ситуация за страната ни. Съдете сами.

През 1997 г. икономиката на България се сгромоляса, БСП се провали, служебният кабинет на Софиянски смени социалистическия. Знаеше се кой „умен, честен и жертвоготовен човек” ще ни извади от Виденовата зима. Това беше Иван Костов. През 2001 г. вече стана актуално да се говори за кръга „Олимп”. Появи се нов спасител в лицето на Симеон Саксккобургготски.

Кръговете на Костов
бяха сменени от обръчите на царя. През 2005 г. не се появи месия, но такъв изникна веднага след съставянето на Тройната коалиция – Бойко Борисов. Четири години той изграждаше с помощта на сервилните медии образа на нов спасител, за да могат през 2009 г. избирателите лековерно да му се отдадат. За вота през следващата година картинката е различна – няма месии. Няма и откъде да се появят.

Но има една стара политическа фигура, която днес се опитва да фокусира цялата светлина на прожекторите върху себе си. Казва се Меглена Кунева – виден представител на НДСВ и Тройната коалиция, и участничка в изборите за европейски парламент през 2009-а, когато ДПС й помогна с гласове. Този факт днес е позабравен, но отворете старите вестници – ще видите доста сигнали, че бюлетините от смесените райони са отишли в нейна полза.

Но по-важното е че сега, каквито и опити да прави, каквито и красиви рокли да навлича, Кунева няма как да бъде припозната от електората като принцеса – липсва й харизма.
Тази седмица държавната социологическа агенция НЦИОМ оповести, че българинът вече не желаел да се появяват нови политически формации. Не им вярвал, не ги  търсел. Колко удобно, нали? Управляваната от ГЕРБ агенция твърди, че избирателите си искали старите партии. Разбирай – ГЕРБ.

А истината е друга.
Електоратът вече не вярва на месии, но това не значи, че е готов да подарява пак гласа си на „старите муцуни“. Точно обратното – нови политически сили биха имали успех, стига да са водени не от егото или мегаломанията на отделен индивид, а от некопрометирани хора, доказали своята честност. И най-важното – да чуват гласа на обществото.

В далечната вече 2009 г. ГЕРБ обещаваше много, а сбъдна малко. Утежни положението на дребния и среден бизнес, установи полицейски произвол над порядъчни граждани, самият Бойко Борисов обиждаше лекари, учители. Прати младите да садят картофи или да стават овчари. Те няма как да обичат ГЕРБ. Няма как да любят Бойковата партия и туристическите предприемачи, еколозите, дори и неформални прослойки, като пушачите да речем. Но най-вече за ГЕРБ няма да дадат гласа си патриотите, защото и тези управляващи пренебрегнаха каузата на патриотизма.

Така че на следващите избори не се очаква да има месии, които да злоупотребят с доверието на избирателите. Отваря се шанс за партии, които наистина искат да свършат нещо добро.



В категории: Политика , Горещи новини