Романизирана биография на Добри Минчов Чинтулов в три тома излезе на книжния пазар
Автор: Веселин Максимов
Сказанията обикновено са такъв литературен стил, който не е лъжица за устата на всеки читател. Едно, заради идеята, че „няма пряка реч”, друго – заради особения старобългарски стил на изказа. Тук, обаче, такова нещо няма и ви препоръчваме най-горещо да се запознаете много отблизо с трилогията „Сказание за възрожденеца”.
Нареченият така герой на книгите е великият народен поет и борец за правда и свобода Добри Чинтулов. Авторът на „Къде си, вярна, ти любов народна?” и „Стани, стани, юнак балкански!” е вдъхновил Желяз Кондев да се зарови дълбоко в историята, за да доведе до читателите дори и съвсем тънки детайли от живота на бележития българин.
Интересното в случая е, че самият той определя своята творба като „романизирана биография на Добри Минчов Чинтулов”. Не бързайте да питате какво ли може да означава този неологизъм, а смело разгърнете страниците.
Там няма да откриете само сухите факти, подредени педантично и систематично, а ще се сблъскате с истинския живот на народния поет. И да, има пряк реч!
От най-ранните детски години, когато малкият Добри, като ученик в родния Сливен заявил пред близките си, че изпитва влечение към книгите и науката, през юношеството му в лицей в Одеса и през целия му житейски път авторските думи така умело се преплитат с историческата истина, че изобщо няма да ги усетите като нарочно привнесени отвън.
Във всеки от трите тома на книгата Желяз Кондев е наблегнал на по някой особено интересен факт от битието на Чинтулов, като в книга трета „Неспокоен залез” особено покъртително описва неговата среща със сина на своята студентска любов от Одеса, пристигал в неговия град като офицер от руската императорска армия – освободител на България.
В „Сказание за възрожденеца” ще намерите и хумор, и история, и страсти, и ярък пример за живот, отдаден без резерв на идеята за национална свобода и патриотизъм. Дори към края, когато вече тежко болният и полуослепял от диабета Добри Чинтулов, принуден от нуждата да моли тогавашния министър на просвещението на Източна Румелия, той не изтъква пред него своите заслуги за България и политическата си дейност в полза на Родината, а сочи като причина за искането си факта, че платата му за даскалска пенсия не му достига.
Не по-малко интересен е авторът на трите тома Желяз Кондев. Той е роден на 29 април, през 1945 година в сливенското село Драгоданово. От малък изпитва силен интерес към историята на родния си край и житиетата на всички войводи и родолюбци, които са родени там в миналото.
През 1976 година е завършил „Полиграфия” в София и успоредно с професионалните си задължения, никога не е спирал да се занимава със своите влечения.
Преди тритомника за живота и делото на Добри Чинтулов е написал книга за Добри Желязков Фабрикаджията, известен сливенски и български предприемач и индустриалец отпреди Освобождението, чиято дума се е чувала и е била вземана под внимание от самия султан.
Кондев е написал и „История на село Драгоданово”, също в три тома, автор е на много разкази, публицистични статии и краеведчески изследвания в централния и местния печат.
Всички запознати с идеята го сочат като един от най-ревностните радетели за съхраняването на българските традиции и обичаи, изключителен радетел за чистотата на българския език и нейното приложение в съвременния живот на страната.
Той е собственик на издателска къща „Жажда”, която се занимава изключително с произведения на родни автори, насочени
към българщината и националното самосъзнание. Главен редактор е и на едноименното списание за литература и изкуство „Жажда”, любопитно е, че финансира и вестник „Православен християнин”.
Негови са произведенията „Под небето на сините камъни”, „Пред изгрев”, което е първообраз на „Сказание за възрожденеца” и „Разкази за нашенци”. През 2012 година Желяз Кондев стана носител на наградата „Доктор Иван Селимински”, за цялостен принос в историко-краеведческата дейност.
Ако се интересувате от живота на бележитите българи, трите книги от „Сказание за възрожденеца” са задължителни за вашата библиотека.
