Нашенката е смятана за румънка и до ден днешен, но всъщност е родена в Добрич
Автор: Борис Цветанов
На 22 юли 1934 година на „Линкълн Авеню" в Чикаго трима мъже в сив крайслервнимателно наблюдават изхода на кино „Байограф". Зад волана е Мелвил Първис, шеф на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-добрите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „Смит и Уесън". На изхода се появяват първите зрители. Двамата стрелци освобождават предпазителите.
Първис включва на първа скорост. Трябва да се приближат максимално до обекта. Днес тримата трябва да вярват в историята – съдбата им е отредила да ликвидират враг номер едно на Америка.
Джон Дилинджър със своите 66 обира на банки и задигнати 7 милиона долара (покупателната им стойност в днешно изражение надхвърля 160 милиона!) е най-популярният гангстер в САЩ. И в света.
Коули пръв забелязва червената шапчица на Анна Сейдж, жената, която преди два дни се е явила в Бюрото в Чикаго и е заявила, че ще посочи Дилинджър на агентите. Виждат и блондинката, която е новата приятелка на бандита – Поли Хамилтън.
Двамата стрелци обаче са изненадани. Мъжът между двете жени няма нищо общо с образа, познат на цяла Америка, известен повече от холивудска знаменитост. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба имитация, най-обикновен костюм конфекция...
Стрелците се споглеждат – грешка?! Такава не могат да си позволят. Общественото мнение в Щатите отдавна е настръхнало срещу все избързващите полицаи – откакто за гангстера е обявен „лов без милосърдие", из страната са паднали убити неколцина невинни граждани само защото приличали на Дилинджър.
Но Анна Сейдж изпуска кърпичката си – уговореният с Първис знак, че това е бандитът. Тя прави и следващото договорено действие – изостава с три-четири крачки от спътниците си. Вече не може да има колебание и стрелците излизат от колата.
Холис изважда свирка и дава сигнал на двайсетината преоблечени полицаи, дебнещи наоколо. Бандитът тутакси изважда револвер. От два метра Коули изпразва целия пълнител в тялото му. Стреля и Холис.
Дилиджър е надупчен с 12 куршума. Изпуска пистолета, навежда се, повдига го и това е последният му жест. Настъпва краят на най-голямата гангстерска легенда в света.
Джон Дилинджър, наричан още Джон Дъ Килър (Джон Убиеца), е роден през 1903 година. Първият обир извършва 21-годишен. Залавят го и го пращат в затвора за четири години. Следващото му влизане в панделата ще бъде през 1933 година. Приятели му организират невероятно по дързост бягство, което ще се изучава десетилетия в полицейските академии.
По-късно той пък ще организира още по-невероятното бягство на „колегите" си Бони Паркър и Клайд Белоу.
Цяла Америка се подиграва на некадърността на полицията да залови най-популярните обирджии на банки. Не липсват и анекдотични ситуации – при обир на банка посред бял ден клиентите, заварени вътре, заръкопляскали: „Давайте! Обирайте ги – стига те са обирали нас!"
Генералният прокурор на Щатите Къмингс свиква съвещание, на което присъстват най-видните прокурори на страната, както и световноизвестни криминалисти. „Искам с гангстеризма да се свърши. Искам това дяволско превъплъщение Дилинджър да приключи земния си път!” – удря по масата Къмингс.
Шефът на ФБР Едгар Хувър заявява:„ФБР не е в състояние вече да води битка с позволените от закона средства. Нужно е бандата на Дилинджър да бъде обявена за враг номер едно на Америка, нужен е лов без милосърдие! Президентът Рузвелт е съгласен..."
Започва безпрецедентно преследване. Всеки американски гражданин има право да застреля Дилинжър, ако го види. На 20 юли 1934 година в Бюрото на ФБР в Чикаго влиза жена с червена шапчица на главата, много приятна на вид.
„Аз съм Анна Сейдж и съм собственичка на пансиона на „Гладис крос Авеню" – на две пресечки от тук. Вдруги ден имам среща с Джон Дилиджър. Ще ходим на кино в „Байограф". Ще гледаме „Манхатънска мелодрама". Ще има още една жена. Аз ще ви покажа Дилинджър. Искам обявената за главата му награда и експорт до пристанището в Ню Йорк, откъдето да замина за Европа” – казва с очарователна усмивка дамата на шефа Мелвил Първис.
Той само дето не пада от стола. Цялата американска полиция търси под дърво и камък Дилинджър, а той бил под носа им на две преки от Бюрото. Сейдж обяснява, че пластичната операция е преобразила бандита до неузнаваемост.
Първис съобщава веднага на шефа на ФБР Хувър. Предлага и план за залавяне на бандита. Да бъде убит на място е директивата, която получава от Вашингтон. За целта пристигат двама отлични стрелци.
Анна Сейдж получава наградата си лично от Едгар Хувър. Тя е на стойност 15 000 долара или 2 100 000 тогавашни български лева. Те имат горе-долу днешната покупателна стойност – тогава един работник е получавал около 600-700 лева, издръжката на 4-членно семейство била към 2200 лева.
Анна издава гангстера, след като дълго време е била най-вярната му укривателка и негова любовница. Обичала го истински, а той я зарязал заради младата фльорца Поли Хамилтън. Тя била на деветнадесет, докато Анна вече гонела двадесет и седемте. Нещо повече – Дилинджър прехвърлил всякакви граници на приличие, като настоял Анна да благослови връзката му с Поли.
Преди да предостави на Анна Сейдж ескорта, който да я придружи до нюйоркското пристанище, Едгар Хувър я пита: „Вие сте румънка, нали?" На което Анна отвръща: „Доколкото може да се каже..."
Дипломатичността на отговора остава загадка за ръководителя на най-мощната полицейска организация на всички времена в целия свят. Защото Анна Сейдж не е румънка, въпреки че родният й град е на румънска територия.
Истинското й име е Анна Иванова Акълиева. Родена е в Добрич. Майка й умира при раждането. Баща й Иван я отглежда с помощта на майката на жена си. Той не е от Добруджа. Оттам е съпругата му. Учил е в Одеса. Другарувал с Алеко Константинов. Наричали се един друг „земльо". Смятал „До Чикаго и назад" за най-голямото произведение на Щастливеца.
Когато Анна била на три-четири години, нова драма вгорчила живота му – румънският му съдружник в бизнеса го измамил. От този момент фанатично намразил всичко румънско. Когато Добрич по силата на договорите заради военните загуби преминал в румънска територия, разпродал всичко, като отсякъл: „Дъщеря ми да се казва Анна Акълеску?! Никога!" И стигайки до Варна, той се качва на първия параход, с който поема към Америка.
Установява се в Чикаго. Като се наложило да поамериканчи името си, превел на английски акъл като ум – „сейдж”, и станал Ван Сейдж, а дъщеря му – Анна Сейдж. Скоро се наложил като един от най-добрите строителни предприемачи в Чикаго. Построил цял квартал фамилни къщи и пансион за наематели. Но заболял от рак. И за да го лекува, Анна разпродала къщите. Затънала в заеми. Което не успяла да продаде, взели го банките. Баща й починал. Останал й само пансионът...
Когато случайно се запознала с Дилинджър, той й харесал не само като мъж – бил за нея един вид отмъщение към омразните й банки.
Години наред тя му прощавала забежките по други момичета. Но накрая бандитът прекалил с идеята да благослови връзката му с Поли Хамилтън. И българката му отмъстила.
Изпитвам отвращение от тази жена! ДАНО СЕ ОКАЖЕ ВСЕ-ПАК, ЧЕ НЕ Е БЪЛГАРКА!
"... „Аз съм Анна Сейдж и съм собственичка на пансиона на „Гладис крос Авеню" – на две пресечки от тук. Вдруги ден имам среща с Джон Дилиджър. Ще ходим на кино в „Байограф". Ще гледаме „Манхатънска мелодрама". Ще има още една жена. Аз ще ви покажа Дилинджър. Искам обявената за главата му награда и експорт до пристанището в Ню Йорк, откъдето да замина за Европа” – казва с очарователна усмивка дамата на шефа Мелвил Първис"....
