Там се проведе Втори велик събор, в който се включиха над 500 наши сънародници от петте континента
Автор: Георги Ваташки
Над 500 наши сънародници, пръснати по света, се събраха на Втория велик събор на българите, провел се във Варна в края на миналата седмица. В залата на Фестивалния и конгресен център (ФКЦ) бяха дошли представители на 74 български общности от 38 страни. Организатори на проявата, чието начало бе поставено през 2008 г., са Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и Асоциацията на българите в чужбина (АБЧ).
Ден преди началото на Събора участниците поднесоха венци и цветя пред паметниците на народните будители във варненската Морска градина, а в кулоарите на ФКЦ бе открита изложба „Българската книга”, на която бяха представени най-новите книги на български автори, живеещи зад граница. Форумът бе открит тържествено на 2 ноември под звуците на „Мила родино“ от почетния председател на АБЧ и ръководител на БАНИ проф. Григор Велев. До него на трибуната застанаха водещите на родолюбивите предавания на телевизия СКАТ „Час по България“ и „Облаче ле бяло“ - проф. Пламен Павлов и Райна Манджукова.
„Ние вече повече от пет години работим за българската кауза и ще продължим да съдействаме на нашите сънародници да си помагат и да не прекъсват връзката си с Отечеството, независимо в кое кътче на света живеят“, заяви проф. Велев в отчетния доклад на АБЧ.
В него ръководителят на БАНИ представи пред делегатите проблемите на родните емигрантски общности: „Само в Украйна българските организации са 24, а в бившата съветска република живеят близо милион и половина наши сънародници. За да бъде по-ефективна тяхната работа, ние ще им предложим да се обединят на конфедерален принцип и така да отстояват запазването на българския дух и традиции в Бесарабия”. „Пример за това е Румъния, където вече има три големи български асоциации, които успешно се обединиха“ – изтъкна още той.
В словото си проф. Велев констатира, че нашенците, живеещи в източноевропейските държави, са едни от най-активните участници в инициативите на АБЧ. Много от тях взимат участие в благотворителни дейности, като в началото на годината наши сънародници от Германия са дарили дрехи и обувки на БЧК за децата от няколко домове за сираци в България.
Участниците в събитието приеха декларация до Народното събрание, с която се настоява да бъде възстановено насилствено отнетото през 1945 г. българско гражданство на българите от Македония, Западните покрайнини и Западна Тракия. Поставен бе и въпросът за откриването и финансирането на редовни средни училища в градовете с големи български диаспори като Чикаго и Солун. Учените от БАНИ представиха и своето предложение основателят на стара Велика България хан Кубрат да бъде канонизиран от Светия синод и обявен за покровител на нашата нация.
В първия ден на Събора бяха избрани новите членове на Световния парламент на българите (СПБ). Организацията е създадена през 2008 г. с цел да съдейства за осъществяването на националните идеали на нашия народ, както и за създаването на държавна доктрина, която да очертае бъдещото развитие на страната. За негови почетни депутати бяха избрани управителят на телевизия СКАТ и съпредседател на „Национален фронт за спасение на България“ Валери Симеонов, другият съпредседател на НФСБ Валентин Касабов и популярният журналист от родолюбивата медия Велизар Енчев.
„Съборът на българите е похвално патриотично начинание. Телевизия СКАТ с нейните предавания неведнъж е помагала на много наши сънародници в чужбина и е защитавала техните интереси. За нас е чест, че усилията ни бяха почетени от форум от такъв мащаб, което ни дава увереност да продължим с нашата родолюбива мисия“, развълнувано сподели Валери Симеонов.
За председател на СПБ бе преизбран проф. Пламен Павлов, който обяви, че усилията му ще са насочени към превръщането на Световния парламент на българите в институция, която да обединява не само нашите сънародници, които са пръснати по света, но и тези, които въпреки тежките икономически и социални условия, не са напуснали Отечеството.
След края на официалната част първата вечер на Великия събор завърши с концерт, в който взеха участие мнозина талантливи музиканти, артисти и танцови състави.
Публиката дълго аплодира изпълнения на известния пианист Атанас Куртев, оперните певци Даниела Димова – директор на Варненската опера, тенора Арсени Арсов, сопраното Татяна Спиридонова и етюдите на артистите Богдана Вульпе и Любомир Бъчваров.
Съборът на българите зад граница продължи и на 3 ноември с тематични заседания, посветени на важни моменти от родната ни история. Най-голям интерес предизвика докладът на проф. Пламен Павлов, посветен на 110-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенската епопея.
Водещият на „Час по България“ разкри неизвестни досега подробности и за Кръстовденското въстание – важна част от борбата на македонските българи за свобода, и неговото жестоко потушаване от османските поробители.
С аплодисменти в залата на ФКЦ бе огласена инициативата през октомври 2014 г. да бъде отбелязано подобаващо навършването на 1000 години от кончината на великия български владетел цар Самуил. „Той е една огромна историческа личност със заслуги не само към българската, но и към европейската история.
Именно затова е важно да се противопоставим на фалшификациите на съседна Македония и да отбележим делото на Самуил, който е посветил целия си живот в борба за оцеляването на Първата българска държава и нейната култура“, подчерта проф. Пламен Павлов. Лидерът на Световния парламент на българите и гостите на форума подкрепиха подписката на фондация „Тангра“ за признаване на геноцида над тракийските българи, извършен от Османската империя през 1913 г.
В края на Втория велик събор делегати и гости от всички точки на планетата се обединиха около мнението, че освен интересите на сънародниците ни по света, те ще се борят и за запазването на българщината и в Родината.
