При строителството му участват едни от най–известните ни възрожденски майстори - Захари Зограф и Кольо Фичето
Автор: Здравка Христова
Наричат района край Велико Търново българската Света гора. Старата столица е единственият град в страната, около който има над 15 действащи манастира,пазещи зад тежките си порти с малцината монаси и монахини православната ни вяра, история и култура.
Преображенският манастир е най-големият в областта.
Православните пък го определят за четвъртия по големина изобщо в България. Известен е с това, че разполага със собствена библиотека, има и музейна експозиция, в която могат да се видят исторически документи, ценни средновековни български книги и икони.
Не само това обаче прави светата обител национален паметник на архитектурата и изкуството, а и фактът, че при строителството му участват едни от най–известните ни възрожденски майстори - Захари Зограф и Кольо Фичето.
Манастирският комплекс се извисява гордо като крепост на 7 километра от Велико Търново по пътя за Русе, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на река Янтра, в гористия пролом на местността Дервента. Точно над него са пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.
Началото му се крие в далечното Средновековие.
Счита се, че е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман. Затова манастирът е наричан още “Сарин” или “Шишманов”. Средновековният манастир се намирал на около 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. сондажни проучвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и четирилистни устиета и панички.
В годините на турското робство манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. започва неговото възстановяване от известния родолюбец, монаха отец Зотик.
Разрешение за възстановяване на старата църква е дадено от султан Махмуд хан чрез специален ферман, издаден през 1832 г. Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превръща в едно от главните културни и революционни средища в Търновско.
От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 г. тук се събират пътищата на много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон и др. От тук тръгва по народните дела сподвижникът на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в обителта, помним от учебниците по история.
Днес някои от краеведите твърдят, че историите за укриването на Дякона в Преображенския манастир, както и данните, че там е имало руска болница, били само легенди.
Със сигурност се знае обаче, че цар Иван Александър организирал в него аудиенции и царски делегации.
Днес манастирът е известен още и като царски. Свлачище по склона от североизток е разрушило монашеските килии и църквата “Благовещение” през 1991 г. Постепенно с пари от държавата и от дарители лека-полека е възстановен, за да посреща днес туристи и миряни. В светата обител не се предлагат нощувки, но мощта на духовната му святост, силата на природата и историята го правят любимо място за посещения на много българи.
Стенописите в храма са дело на Захари Зограф и датират от 1849 г. Композицията “Колелото на живота”, разположена на южната външна стена на църквата, и досега не е изгубила значението си, вярно отразяваща жизнения човешки път, началото и края.
Интересно е съдържанието на договора на Захари Зограф с манастирската управа. На един пожълтял от времето лист, писан на 20 август 1848 г., четем следното: “Извествуваме ние долуподписаните какво се согласихме сос господина Захария Зографица, за да низобрази церквата святого преображения Терновского обителя олтаря... сос сичкото му изкуство... и на сичките венци злато да удари сос най-тънка работа що е досега работил.
А ние духовници се обещаваме, сос контракт и печатом монас-тирски и с наши своеручни подписи потверждаваме да му заплатим за негова труд и харчове, сиреч бои, злато и сичко друго що е нужно, само монастирска да бъде врата и ерентията и яденето ще му даваме според негови деликатни стомах.(пак според кондиката много печени пилета е изял). Цената определихме 24 000 гроша и уречението ни е да му ги плащаме доде соверши работата, сиреч кога изобрази церквата, според обещанието му, тогава да му платим сичката сума за горните грошове. Тия потверждаваме с подписи и печатом нашим. Дадохме 500 гроша пей”.
Стенописите на Захари Зограф са в характерните за него композиция, иконографска схема и стил. Изобразените български светци, самочувствието да изпише личния си портрет в притвора, светлият колорит, любопитните персонажи, етнографските и др. подробности разкриват богатия му възрожденски дух и най-важното е, че са запазени и до днес.
Композицията на Захари Зограф “Страшният съд”също е много интересна - разположена е върху цялата източна стена на притвора на църквата в манастира. Най-отгоре виждаме Христос като праведен съдия. При изписване на облеклото на женските фигури е показана характерната женска носия в Търновския край - сукманът и сокая.
Грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия.
Единственият стопанин днес на Преображенската обител е игуменът архимандрит Георгий. Горд и на пръв поглед особен човек, но верен пазител на светинята. А тя е истинско богатство. Манастирът символизира силната духовна връзка между човека и неговия Небесен създател.
Място, където се сливат две природи - човешката и божествената, в една необикновена духовна палитра. Всяка година на празника Преображение стотици миряни идват в манастира за традиционния курбан и за среща с по-доброто, закътано в душите ни.
