Изчезналите българи

членове на „Националния фронт за спасение на България”, заминаха за Гърция, за да поднесат венец пред паметника на националния ни герой. Както „Десант“ съобщи, гръцките власти най-безцеремонно не допуснали патриотите да изпълнят намеренията си и под конвой ги върнали обратно към границата.

Този случай ме връща към някои стари спомени.
Тодор Живков при неговото управление често се срещаше с известния медиен магнат Максуел, загинал по-късно при странни обстоятелства. Срещите му обикновено завършваха с интервю.

Така в едно от последните си интервюта Максуел питаше Живков докога смята да служи. Недвусмисленият отговор беше, че имал дядо, който починал на 105 години – по-ясно от това накъде?!. В същото интервю на въпроса за външните ни граници отговори: „Не че сме доволни от настоящите ни граници, но засега нямаме претенции.”
Живков внимателно и дипломатично заобикаляше тези конфликтни въпроси. Наскоро след това, при едно посещение в ловното стопанство, в което работех, бяхме излезли на разходка. Започнах да коментирам това интервю. В групата беше Пенчо Кубадински, тогавашен член на Политбюро и председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Беше и генерал Илия Кашев.

Няколко дни преди това бях прочел в наш вестник, че при предното преброяване в Югославия е имало 800 000 българи, а при последното преброяване – 30 000. Та по този повод започнах приказка.
Споделих с Живков, че цялото интервю ми е харесало, но две неща най-вече са ме впечатлили. Той се спря и се обърна към мен: „Е, кои са те?”, а аз заизреждах: „Първото е за сто и петте години на дядо Вълко (както се казваше дядото на Живков). Второто е отговорът за границите. Досега не съм чул вие да правите подобни изявления“.

По повод преброяването в Югославия коментирах: „На всички ни е известно, че България е единствената страна в света, която граничи сама със себе си. Известно е отношението на Сърбия към българското население там. В Гърция не съм ходил, но които са ходили казват, че гърците не дават да се чуе българска дума. Твърдо провеждат политика на асимилация срещу българите. Отношението на турците към нас също е известно.

Въобще във всички съседни страни се провежда политика на асимилация на българското население. Беломорието – мечта за всички царе – също е наше. Във всяка къща по границите ни има по една пушка. Ако им свирнем, начело със старците ще осъмнем на Бяло море”.
Настъпи мълчание. Другите от компанията ме поглеждаха с изненада и чакаха да видят какво ще каже Живков. Само генерал Кашев шеговито с усмивка рече: „Е, Христо, ако беше наше Бяло море, знаеш ли каква резиденция щяхме да имаме там?”

След малко се обади Кубадински: „Другарю Живков, той е прав, ние не трябва да мълчим по тези въпроси!” Верен на принципа си, Живков натърти: „Като не трябва да мълчим, пиши в твоя вестник!”. „Неговият” вестник беше „Отечествен фронт”. Продължихме разходката с други теми.
След няколко дни в „Отечествен фронт” излезе статия, озаглавена „Изчезналите българи”, поместена на втора страница на вестника. В нея все пак се даваше рамо на българите в Югославия, но на практика – нищо.

Така беше тогава, така е и сега. Българските политици отдавна са забравили сънародниците ни зад граница. Съседите ни, пък и други държави с българско население, продължават асимилаторската си политика.
Както се вижда в случая, не допускат дори посещение на наши хора в тези райони. Дано политиците ни най-сетне прогледнат в тази насока.

В категории: Горещи новини , Трибуна