Обителта над Априлци е сред най-посещаваните от почитателите на религиозно-поклонническия туризъм
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Един от малко известните български манастири - Новоселският, и досега изпълва с национална гордост и с благоговение почитателите на религиозно-поклонническия туризъм. Зад стените на старата черква пък сякаш още кънтят отчаяните вопли на десетките монахини, зверски избити от турците при потушаването на Новоселското въстание.
До обителта се стига лесно – намира се в квартал Ново село на старопланинския град Априлци, на 25 км източно от Троян и на 45 км южно от Ловеч.
Създаден е през 1830 г., във времената, когато Ново село процъфтява в културно-просветно и икономическо отношение. С изграждането му се свързва името на един от видните местни първенци Петър Йончев Балджи.
Той бил „високообразован и още по-високо набожен. Всяка вечер ходел на вечерня, а след отпуск задържал свещениците за беседа, та тълкували разни места от Свещеното писание.
Чрез неговото влияние били опопени много от тогавашните новоселски и околни свещеници, затова и всички се боели от него. И мирски, и духовни му отдавали чест със ставане на крака”, пише за Йончев историографът на Новоселското въстание Иван Марангозов.
За съграждането на манастира разказва мраморен камък, който от веки веков стои в центъра на черквата, с издялан двуглав орел и надпис: “Петръ Йончев 1848”, и втори надпис: “Петръ Балджиски, юний 17”.
По инициатива на Йончев е купено и най-старото печатно Евангелие в Ново село. То е издадено в Москва в 1829 г. Година по-късно е изграден и параклисът „Св. Йоан Рилски“ в двора на манастира. Представлява комплекс от еднокуполна черква, в който се пазят костите на убитите по време на Новоселското въстание монахини.
Първа игуменка на манастира е Сусана от Калоферския девически манастир. Тя води и младата монахиня Серафима, дъщеря на Петър Йончев Балджи. Около тях постепенно се присъединяват и други послушнички. За издръжката на манастира някои от по-заможните родители на монахини даряват земи.
На 1 май 1876 г. на връх Бабан се дава сигнал за най-масовото въстание в Северна България – в Ново село, Кръвеник и Батошево. Ден по-късно е обявена Новоселската република. От Габрово пристига четата на Цанко Дюстабанов.
Въстаниците заемат позиции, а Новоселският девически манастир ги подсигурява с продоволствие. По разпореждане на кмета на селото и един от ръководителите на въстанието Цонко Сомлев, събраното за десятъка жито е дадено в манастира, за да се пече хляб за въстаниците. 30-те монахини и игуменката готвят и храна за бунтовниците. Калугерките правят навои от шаяк, плетат чорапи и фланели.
На 9 май турците превземат Граднишкия боаз и тилът на въстаниците е открит. Идват многобройните пълчища на башибозука. За да отвлече вниманието на турците, отец Георги Христов се залоства на втория етаж в манастира, въоръжен с пушки, револвер и боеприпаси. Той стреля срещу врага и за известно време успява да го забави.
Когато поробителите разбират, че стрелбата идва само от едно място, нахлуват в манастира и жестоко посичат свещеника. Четирите калугерки от Ново село, преживели унищожението на обителта и изпратили писмено изложение до Американската комисия в Търново, свидетелстват:
“Като ги видяхме, ний затворихме манастира и се заключихме в черквата. Те като счупиха портата, намериха една от сестрите която не можа да сполучи да се затвори с нази в черковата, и те я насякоха на парчета. Като додоха на черковата, изгърмяха през прозорците по десетина пъти и която от сестрите не сполучи да се скрие под престола на олтара, пострада от куршумите в същия час. После счупиха вратата на черковата и изгърмяха до стотина пушки и тогази влязоха. Вътре отрязаха на две калугерици ръцете и други седем сестри и една мирянка пострадаха вътре в олтара. Един поп, който беше дошъл на гости при леля си, съсякоха на сайванта. Също пострадаха и двама хора миряни и едно малко момче. Ний, които останахме живи в черковата, впуснахми се да бягами през огън и нож.
Уплашени и слаби жени, като не можехме надалече да бягаме, уловиха ни и върнаха ни пак в манастира и ни туриха под стража башибозуци. В същото време захванаха да обират манастира, одаите и какво дето намерят. Като влязоха в черковата, за да я оберат, първо съблякоха дрехите на убитите, между които намериха една сестра недоубита, на която напълниха устата и очите с киреч. Като свършиха всичко това, дойдоха при нази. Най-първо ни съблякоха дрехите и обущата, като ни оставиха само по една риза, захванаха да ни влачат….”.
Башибозуците варварски убиват игуменката и монахините София, Елисавета, Ефросиния, Христина, Сусана, Калестина и Катерина, а останалите живи са подложени на ужасни гаври и поругаване. След това манастирът е опожарен, а черквата – осквернена.
Главите на монахините са събрани в оцелелия параклис. При владика Филарет се направи ковчег с остъкление и черепите бяха прибрани и защитени от посегателства”, разказва сестра Людмила Иванова, бивша послушница в Новоселския манастир.
Нечуваните зверства на турците предизвикват възмущението на дипломатическите представители на чуждите държави в Османската империя – особено на Русия и САЩ. Английското правителство упълномощава втория секретар на посолството си в Цариград Уолтър Беринг за свой анкетьор, руското – княз Церетелев, а американската комисия се оглавява от Юджийн Скайлер.
Събраните от Беринг сведения са публикувани в Рапорт за турските зверства в България през 1876 г. На 20 ноември е съставен и пълният доклад на генералния консул и секретар на легацията на САЩ в Истанбул Юджийн Скайлер. Той съдържа 192 ръкописни страници. Същата информация описва и княз Церетелев в донесение до Николай Гирс, ръководител на Азиатския департамент в министерството на външните работи на Русия.
Манастирът е възстановен през 1890 г. с помощта на родолюбиви българи, а параклисът днес е превърнат в музеен кът на освободителната борба. По вратата му още личат дупките от куршумите. На 3 април 2011 г. осем монахини и двама свещеници от обителта, заедно с баташките мъченици, са канонизирани за светци. Мощите им са изложени в красив орехов сандък вътре в манастирската черква.
