Тук се намира една от най-старите църкви на Балканите с изящни стенописи на светци и библейски сцени
Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът
Сред диплите на Конявска планина, в най-крайните югозападните окрайнини на България, се е сгушило малко градче – едно от най-малките в България, но с изненадващо богато историческо минало. Наричано преди време Белово, от 1925 г. то носи името Земен. Така днешното населено място, обявено за град точно преди 40 години – през 1974 г., възстановява естествения си статут на приемник на средновековния Землънград, съществувал наблизо в живописното ждрело на Струма.
Константин Иречек сравнява Земенския пролом, в чието предверие се намира и едноименният град, с прохода Луг в Залцбургските Алпи. Но освен с прелестната си природа, тези места изобилстват и с различни други забележителности. Една от тях е Земенският манастир, който, за жалост, тези дни влезе в нерадостния списък на Министерството на икономиката и енергетиката с 50-те най-малко известни туристически обекти у нас.
Вероятно причината за това е отдалечеността на светата обител от вътрешността на страната – тя се намира на десетина километра от границата ни със Сърбия, но пък отстои само на 70 км от столицата и на 36 км от Кюстендил. До нея води добре поддържано тясно шосе, край което има достатъчно указателни табели, които насочват пътника във вярната посока. Просто няма как да се загубиш, докато пътуваш към светинята. От центъра на Земен пък до нея се стига пеша за някакъв си нищожен половин час. Така че тя е напълно незаслужено пренебрегвана от туристическите маршрути. А и тук наистина има какво да се види.
Погледа на пристъпилия в манастирския двор посетител веднага грабва уникалната сграда на старинния храм „Св. „Йоан Богослов“ – един от най-старите на Балканите.
Той е изграден през ХІ в. като кръстокуполна църква без притвор и е посочван от специалистите като най-характерния пример за този вид църковна архитектура.
Впрочем на пръсти се броят запазените на българска територия кръстокуполни храмове.
Сред тези образци, достигнали до нас от времето на Първото и Второто българско царство, може да изброим църквите „Свети Йоан Кръстител", „Христос Пантократор“ и „Свети Иван Неосветени" в Несебър, „Свети Петър и Павел“ във Велико Търново, митрополитската църква в Цитаделата на средновековния град Червен и няколко други.
Любопитното е, че самият Земенски манастир неведнъж е бил превръщан в руини и след това възстановяван наново, докато малката църквица стои непоклатима на мястото си вече повече от девет века, само с епизодични укрепвания през ХIХ век.
Самата сграда е построена от добре оформени блокчета от бигор, съединени с хоросанова спойка. Като изключим купола, тя представлява почти идеален куб с размери 9 на 9 на 9 метра.
Надзъртайки в нея, човек неусетно се пренася далеч назад във времето, съзирайки великолепните оцелели фрагменти от невероятните майсторски изписани изображения на светци и библейски сцени по стените й.
В долния стенописен пояс са изографисани едни от най-ранните образи на българските светци св. Иван Рилски и св. Йоаким Сарандаполски.
Иизображението на св. Иван Рилски покорява наблюдателя с изключително мекото си благородно излъчване. Може би това е най-светлият и човешки образ на този най-български светец.
Тук може да се видят и някои от най-старите запазени по българските земи ктиторски портрети – на неизвестен местен феодал, съпругата му Доя и техните две деца, както и на мъж и малко момче, именувани Витомир и Стаю. По мнението на специалистите те достойно конкурират легендарните образи на севастократор Калоян и благоверната му Десислава в Боянската църква.
Както се разбира от надпис в наоса в църквата, тези фрески датират от времето на деспот Деян – т. е. около средата на ХІV в. Самото изографисване на култовата сграда е осъществено на два пъти, като най-напред това е станало още през ХІ в. От най-ранните стенни иконописи до днес са оцелели само фрагменти от някои образи на светци – в олтарното пространство от тях може да се забележат откъслечни изображения на св. Анна, св. Йоаким, св. Константин и св. Елена.
Като цяло изящните стенописи са издържани в един уникален за нашите земи архаичен декоративен стил, като се отличават с изключително изискан колорит.
Феноменален е и стенописът с отричането на свети Петър, на който е увековечено изображението дори на пропелия три път петел.
На 5 март 1966 г. Земенската църква бива обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а самият манастир през 2004 г. става филиал на Националния исторически музей.
Днес в него няма монаси и не е действащ. Навсякъде в грижливо подредения му двор цари ненатрапливо спокойствие и дискретно усамотение. Но през дългите векове на съществуването му тук невинаги е било толкова мирно и тихо. Той неведнъж е ставал сцена на драматични събития – по времето на битките на Кракра с византийците, на сръбските набези в началото на ХII в., на османските нашествия в края на XIV век...
Манастирът е възстановен отново едва в първите години на XIX в., когато е издигнато жилищното крило. Тогава той се възражда не само като духовно средище, но зад високите му стени кипи трескава революционна дейност. Когато назрява бунтът по времето на Априлското въстание, игуменът му Михаил организира чета, с която възнамерявал да подкрепи народното дело. За това той заплаща с живота си.
След Освобождението до манастирската постройка е издигната малка спретната камбанария, която естествено се вписва в целия църковен ансамбъл на религиозния комплекс.
В един момент, подобно на много други обители в нашата страна, манастирът бива превърнат в лечебница за психично болни монаси. По-късно Светият синод го преотстъпва на Националния исторически музей, в замяна на което в центъра на Земен е вдигнат друг храм с патрон св. Йоан Богослов и местните жители не без гордост се хвалят, че в града им има две църкви, посветени на светията – най-старата и най-новата.
Смята се, че на път за Божи гроб през Земенския проход някога са минали и рицарите тамплиери. Трябва да отбележим, че именно в този невероятен храм се развива действието и в романа на Димитър Недков „Знакът на българина“.
Самият автор на този роман минава за посветен в историята на тайните общества и е един от участниците във възстановяването на Ложата на Свободните зидари в България.
Та той разказва в творбата си за мистична безценна реликва, която била поставена върху каменния олтар на манастирската църква, но за да бъде запазена в мракобесната средновековна действителност, била разделена на три части и пръсната по света.
Дали е лъжа или истина това предание, никой не знае.
Както и легендата за имането на цар Михаил III Шишман Асен, който бил загинал в битка със сръбския владетел Стефан Дечански през 1330 г. край крепостта Землънград. И до днес иманяри ровят около останките на укреплението, търсейки несметните царски богатства.
Те едва ли си дават сметка, че истинското безценно съкровище е пред очите им и това е забележителната старина – малката, но изящна църквица „Св. Йоан Богослов“ в Земенския манастир. Бигорът, от който е изградена, въпреки че е камък, сякаш прави снагата й някак си ефирна и така разположена върху плътния зелен килим на манастирския двор отдалече изглежда като рядък диамант, положен с огромно благоговение върху нежно кадифе.
ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ ПОСЕТИХ ЗЕМЕНСКИЯ МАНАСТИТ С СЕМЕЙСТВОТО.ПОСЕТИХ ТАЦИ ЦХРКВИЧКА И ГИДА КАТО НИ ОБЕСНЧВАШЕ ЩА ИСТОРМЯТА НИ КАЗА ,ЧЕНЕПОСРЕСТВЕНО СЛЕД ДЕВЕТИ ТАМ СА ЗАТВАРЯЛИ ОВЦИ И СЛЕД ТОВА ''НАРОДНИ ВРАГОВЕ''.ОТ КОМУНИСТИ /БЕЗБОЖНИЦИ''КАКВО МОЖЕШ ДАТОЧАКВАШ,ТЕ ПРИЗНАВАХА САМО СТАЛИН И ДИМИТРОВ,ИСТИНАТА ЗА КОИТО РАЗБРАЗМЕ КАКВИ ГЕНИАЛНИ //ЗВЕРОВЕ СА БИЛИ СПОРЕД БРОЯ НА ЕРТВИТЕ ОТ ТЯХОТО УПАРВЛЕНИЕ.В ДРУГИТЕ СОЦ.СТРАНИ ,ТАКИВА НЕЩА НЕ СТАВАХА А САМО В СССР /КЪДЕТО ВЗРИВИХА КАТЕДРАЛАТА В МРСКВА ИЗДИГНАТА ЗА ПОБЕАТА НАД НАПОЛЕОН И ТО ОТ КОЙ. ,,КАГАНОВИЧ КОЙТО НЕ Н РУСНАК,С РАЗРЕШЕНИЕ НА БАЩИЦАТА.
