Възстановяването на Бачковския манастир

Автор: Иван Гащилов

Бачковският манастир се издига на площадка на северните склонове на Източните Родопи над десния бряг на река Асеница, на 410 м надморска височина, само на 10 км от Асеновград. Данни за основаването му намираме в написания през 1084 г. Устав за устройството и управлението му.

Той е съставен по лично указание на неговия основател Григорий Бакуриани и съдържа 37 глави. Оригиналът не е запазен.

Манастирът пада под османска власт през 1363 г., когато е завладяна и Пловдивска област. Разрушаван е няколко пъти – през ХVІ век и в края на ХІХ век. Но родолюбиви българи винаги са го възраждали от пепелищата.

За редица събития от нашата богата история сведенията са много оскъдни. Така и тук липсват каквито и да са подробности, да не говорим за писмени сведения, кой е поканил архитект Никола да възстанови през 1570-1580 г. опожарената от османците света обител.

Тъжна била картината, която хората на майстора видели при пристигането си от с. Югово в района. Всичко било в руини, дървената част изгорена, а дуварите срутени и камъните разхвърлени на различни места. Дори основите не личали. Освен да го възстановят, юговските майстори трябвало да построят църквата и магерницата. Според редица автори църквата е съществувала, но и тя била разрушена, а според други – архитект Никола построява съвсем нов храм на мястото на старата Бакурианова църква, която се е оказала малка да посреща всички вярващи. Навярно второто твърдение е по-вярно.

Много труд хвърлила зидарската чета в продължение на месеци да разчиства и струпва камъните на грамади, за да й бъде лесно при изграждането на манастирските постройки. Докато хората работели, майсторът мислел как да изгради манастирските стени така, че ако някой чуждоземец отново реши да ги разруши, да не може лесно да го стори. И решил от външната страна на постройките и оградата на двора да изгради на близко разстояние укрепителни стени с дебелина около метър.

Както разказват старите юговски майстори на каменна зидария, когато се събори една каквато и да е каменна постройка и след това ще трябва отново да се изгради, то при всички случаи старите материали няма да са достатъчни. Така и тук се наложило да къртят камъни от близката кариера, да ги пренасят на строежа и едва тогава да започнат новото строителство.

Отчитайки с какви темпове през онова време е ставало то, на четата на архитект Никола са били нужни около 25-30 години за цялостното възстановяване на манастира.

През 1601 г. е реконструирана старинната манастирска кухня (магерницата), запазена днес като оригинален етнографски обект. Тук майсторите строители са спазили умело законите на архитектониката и са решили добре въпроса за удобствата на готвачите.

Предполага се, че трапезарията е завършена през 1623 г. Изработена е маса с надпис: „Настоящата мраморна трапеза е от изживенията и разходите на всесветейшия бивш митрополит на Филипопол господин Дамаскин, при игуменството на всесветейшия св. игумен и йеромонах господин Матей, в година на спасителя на Христа 1604 индикт, направено от майстор Никола”.

Повече от триста години на нея са се хранили обитателите на манастира. Зографисана през 1643 г. и консервирана през 1965 г., трапезарията е превърната в неповторима стенописна галерия от ХVІІ век.

В притвора на съборната манастирска църква „Св. Богородица”, построена през 1604 г., е запазен надпис от 1643 г., който сочи, че през 1618 г. е възстановен построеният по време на Григорий Бакуриани метох в Асеновград.

След 1618 г. майстор Никола започва със зидарите си и възстановяването на Бачковския манастир. Голяма роля през 1588 г. за неговото възкръсване от руините изиграва тогавашният български игумен йеромонах Даниил, ръкоположен по-късно за пловдивски митрополит, починал през 1595 г. Монаси и таксидиоти обикалят страната и събират дарения. Родолюбиви българи отделят от оскъдния си залък и дават доброволен труд за народната светиня.

Заедно с името на архитект Никола срещаме и това на майстор Костадин от Югово, който също е участвал в повторното изграждане на Бачковския манастир.

Стари бачковци са ми разказвали, че когато търсели в светата обител къде е погребан Патриарх Евтимий, попаднали на гроб, в който намерили метална плоча с надпис: „Уста Костадин от Югово”. За съжаление тя е загубена, но може да се предположи, че след смъртта на майстор Никола уста Костадин е продължил строителството на останалите манастирски сгради.

През 1657 г. при помохамеданчването и потурчването на родопското население Бачковският манастир пострада отново, но по-слабо.

В 1706 г. обителта е посетена от френския пътешественик Пол Люкас, специален пратеник по тези земи на френския крал Людвиг ХІV, който посочва, че в нея има повече от 100 монаси.

През 1834-1840 г. Бачковският манастир е разширен със заграждането на южния двор и с построяването на църквата „Св. Никола”, изографисана в 1839 г. от Захари Зограф.

При Чирпанското земетресение от 1928 г. източното крило се събаря и още същата година е възстановено, основно от юговски майстори. След този възстановителен период манастирът вече не се нарича Петрички, а Бачковски – на едноименното село в близост до него.

На мястото на изгорялото през 1902 г. западно крило в периода 1949-1950 г. строители от Югово изграждат ново с приземен етаж, помещение за складова база, баня и фурна, отговарящи на изискванията на съвременния бит. Над приземния етаж издигат два етажа, където се разполагат килиите на монасите, манастирската библиотека и представителните апартаменти на българския патриарх и за високи правителствени гости. В монашеските покои освен спално помещение, има оборудвана и кухничка. Стаите на помощния персонал се намират извън манастира, над стопанския комплекс.

Юговци разказват, че във възстановяването на манастирските сгради активно участвал и големият юговски майстор Иван Стоянов Димчев. В продължение на няколко години той влагал уменията си по изграждането на сводовете на сградите. Вечерта се прибирал в Югово да пренощува, а сутринта пак заминавал на работа в манастира.

На мястото на старото северно манастирско крило през 1956 г. е издигнато ново. В приземния етаж са разположени новата манастирска кухня и трапезария. На втория етаж са стаите за високи гости. В това строителство също са участвали юговски майстори.

Сградите на манастира в северния двор заедно с двете църкви в средата му ни напомнят за изискването на древния римски теоретик на архитектурата Витрувий – всичко в архитектурата да се прави така, като се има предвид здравината, ползата и красотата. Едва ли името му и тази негова мисъл са били известни на майстор Никола и неговата чета, но тяхната интуиция за здравина и чувството им за красота и хармония не са ги и излъгали. Манастирският архитектурен ансамбъл и днес прави впечатление с материалната изява на творческия и неспокоен дух за красота, монументалност и творчески замисъл на родопските майстори.

Както е известно, през 1943 г. в манастира е евакуирана Пловдивската духовна семинария. На 9 срещу 10 декември 1947 г. чардакът е погълнат от стихиен пожар. Тук се е помещавала библиотеката на семинарията с книжния фонд на бившата библиотека на Цариградската семинария с редица ценни книги. Огънят унищожава за няколко часа както сградите, така и целия инвентар на семинарията и на библиотеката, поглъщайки труда на много хора, оставили частица от себе си в този ансамбъл.
Днес от Бакуриановите постройки е останала само гробницата, която се намира на няколкостотин метра източно от манастира. Нейните запазени стенописи представляват ценен паметник на класическото изкуство.

Накратко ще спомена за старата традиция, свързана с Югово и Бачковския манастир. На определен празник юговци били канени с писмо да посетят светата обител. Те идвали, носейки много дарове. Монасите ги посрещали и гощавали, играели хора и преспивали в манастира. Тогава всяко село си имало празник, който празнувало светата обител и на който се сбирало почти цялото население. Така то непрекъснато поддържало връзка с манастира. Днес тази традиция е изоставена.

Но хора от близките села и градове продължават да идват тук да палят свещи и да се молят на света Богородица за здраве. Освен това, много младоженци извършват в Бачковския манастир бракосъчетанията си, кръщават се и доста деца. Преди години в него отец Боян Саръев прекръсти и върна в лоното на православието няколко десетки българомохамедани.


В категории: Духовни средища , Църкви и манастири , Новини