Репортаж за зелени ливади, гъсти борове, бистри потоци, мирис на прясно окосена трева и най-големите звезди
Автор: Илияна Христова
За Чепеларе се знае и много, и малко. Това е градче на хвърлей място от Пампорово, в което зиме се сбират туристи от цялата страна, за да покарат ски или да се отдадат на друго снежно удоволствие. Не е известно обаче, че това е едно от най-чаровните места в България и през лятото.
Родопската прохлада, съчетана с тучни зелени била, мълчаливи борове, горски пътеки и закътани поляни, създава преживяване, което миг след като напуснеш Чепеларе се превръща в носталгия – искаш да се завърнеш.
Градчето трябва да бъде посетено през лятото не само заради удоволствие. Има си и няколко чисто практични причини. Първо, евтино е – през лятото нощувката в сносен хотел е около 40 лв. за семейство, правят се отстъпки при продължителен престой (зимата е двойно по-скъпо).
Второ, селището е малко, не е застроено, няма никакъв смисъл да се блъскате в бетонната джунгла на Пампорово, където цените са доста по-високи. Всички удоволствия и забележителности край реномирания курорт може да посетите и нощувайки в Чепеларе. Трето, от транспортна гледна точка градчето е най-добрият изходен пункт към всички околни чудесии – Рожен, Чудните мостове, Дяволското гърло и т.н.
Най-хубавото в Чепеларе е обаче, че цялата родопска красота, която може да усетите и в други кътчета на тази прелестна планина, е в автентичен, първичен вид – съществува не за да се показва или печелят пари, а да служи на местните хора, както е било от десетилетия.
Многобройните чешми из улиците или в пазвите на долчинките не са за да хвърлят туристи монети в коритата им, а за да може пътникът да пие вода. По обширните зелени поляни не никне рапица, която да пълни търбуха на завод за биогориво, а най-обикновена трева, която стопаните косят, за да хранят животните си.
Високите борове-стражи не се конкурират с хотели, клоните им не се провират в балкони – извисяват се над най-обикновени родопски къщи. Тези къщи понякога са стари каменни, друг път – по-нови, строени през младостта на нашите родители, трети – вдигнати сега.
Но сред тях няма кич, няма мутро барок, всички те носят скромния и искрен характер на обитателите си. Вечните тъмнозелени борове над тях пазят този дух.
Всичко това, разбира се, се дължи на факта, че Чепеларе от десетилетия не се движи по най-скоростната магистрала на прогреса. Съществува градска легенда, според която местните партийни велможи завели Тодор Живков в долината на днешния Смолян, ама го прокарали по най-лошия път, със завои. Заобиколили Чепеларе, слезли в долината, а тя се видяла невиждано обширна и красива на пребледнелия от извивките на пътя бай Тошо.
Ръководителят отсякъл: „Какво прекрасно място, вас ще ви направим област!” В резултат местните три села се превръщат в град, а той пък после – в областен център.
Чепеларе си остава общински, едно обикновено градче. Дори в годините на демокрацията мутрите някак го пренебрегват. Както споменахме – за добро.
Всичко си има Чепеларе днес - и ресторанти, и механи, кафенета, банкомати, хотели, парк, но ги няма грозният еснафлък и изкуственото лустро на най-модерните селища и курорти – затова туристът тук се чувства уютно.
За хората, които не обичат да се изгубват в гънките на ридовете, да изследват коларските пътища или да препускат от хълм на хълм, са предназначени три важни неща в Чепеларе: единствените в България музеи на пещерното дело и на ските, както и паметникът на загиналите във войните. Те трябва да бъдат посетени непременно. И трите могат да бъдат разгледани в рамките на ден.
В пещерния музей са изложени експозиции на минерали, редки родопски камъни, древни реликви на човешката дейност като стрели и сечива, както и на човешката анатомия (зъб).
„Гвоздеят” обаче е макет на
праисторическа мечка направен от истински кости, събирани с десетилетия из пещерите на планината. Истина е – „звярът” е голям, въздействащ, изработен в автентичен размер, „пазещ” входа на музей тъй, както навремето - каменната си бърлога.
В музея на ските е проследена местната история на този спорт. Показани са първите пособия, снимки на стари и още по-стари състезания. Можете ли да предположите, че първите ски са дървени и краката се закрепват по тях чрез железа, подобни на капан за мишки? Вероятно да.
А предполагате ли, че някога не е имало лифтове и влекове, а скиорите са били превозвани с хеликоптер до върха, откъдето да се спуснат за състезанието? Вероятно не. А колко курса е правил хеликоптерът? Питайте за тези неща в музея, ще ви разкажат. Не забравяйте да чуете и за местната гордост – Екатерина Дафовска.
Тя е родом от Чепеларе, музеят е основан след единствената титла за България от зимна олимпиада, донесена от нея.
Паметникът на загиналите във войните се намира на хълм до центъра на градчето. Представлява умалено копие на мемориала на Шипка. Защо е изграден точно така и каква е историята му, може да потърсите в някоя стара книга в читалището – то се казва „Родопска искра” и е на 135 години.
Главата ви ще се напълни с информация за тези неща. Но за да бъде доволна и душата ви, непременно трябва да оставите мързела и автомобилите, да походите пеш – над Чепеларе има няколко параклиса, от които се открива впечатляваща гледка към градчето. Пейзажът е още по-запомнящ се от хълмовете над тях, пременени ту в тревисто, ту в борово зелено.
Чешмичките, скрити сред вечнозелената прохлада, са със стари дървени корита. Между боровете исполини лъкатушат пътечки, които излизат на закътани полянки. Всяка горска поляна си има бръмбар пазач, той ще ви проучи, но страшно няма – добрите хора се отървават невредими. Дворовете са обградени от дървени плетове, които може да прескочите и да полегнете на ливадата (местните не се сърдят).
Ако пък походите час-два, ще видитe още няколко прелести на Родопите – гъсто обрасли с борове ридове се сменят със зелени пасищни поляни, стада по тях, наоколо – свличащи се от високото ромолящи поточета. И риба може да си наловите в Чепеларска река.
Не забравяйте – водата е студена. През лятото слънцето е жежко, удря като камшик. Под боровата сянка по хълмовете обаче е ветровито. Вечер пада студ, който изисква яке. Обличайте го и гледайте звездите, които са по-големи от всякъде другаде.
