Противници на масовата сеч на дървета край новия зоопарк в града поискаха отговор от институцията, но получиха обиди и унижение
Автор: Камен Колев
Картонена арка с „обесени" на нея параграфи на няколко нарушени при обновяването на пловдивския зоопарк закони издигнаха граждани пред сградата на РДНСК в началото на седмицата. Те чакаха с часове, за да научат резултатите по петте внесени от тях в началото на юли сигнала за незаконен строеж, сеч на дървета и за промяната на устройството на територията. Чиновниците от РДНСК минаваха под хартиената арка, други я заобикаляха. Събралите се пред сградата граждани настояха от институцията да обявят до час резултатите от проверката, но информация така и не получиха.
„Докато чакахме някой да излезе и да разговаря с нас, от един от прозорците на втория етаж някой ни направи непристоен жест с ръка.
Вратата на входа пък беше заключена и достъпът до сградата се оказа невъзможен. Успяхме все пак да влезем, използвахме момента, когато една служителка се измъкна навън“, коментира Пенка Попова, която е сред гражданите, настояващи за отговор по сигналите.
Повечето от стаите обаче се оказали празни. Една от чиновничките се залостила в тоалетната, друга пък излъгала, че деловодството на РДНСК се намира в София и хората трябвало да отидат до столицата, за да потърсят отговор на своите жалби.
„Блъскаха ни, подсмиваха ни се ехидно, заплашваха ни, че ще извикат полиция. В тази служба всички се държаха безкрайно грубо и нагло“, казва още Попова.
Според официалната позиция на МРРБ по случая, разрешението за реконструкцията на зоопарка е издадено от главния архитект на община Пловдив на 25 май т. г. на основание скица виза, одобрени инвестиционни проекти и оценка за съответствието на инвестиционен проект.
Документът, пак според МРРБ, е влязъл в сила на 12 юни, а скицата е издадена на основание одобрения през 2001 г. подробен устройствен план на Спортен комплекс „Отдих и култура“.
„Съгласно Закона за устройство на територията, озеленените площи и площите с друго специфично предназначение, като зоопарковете, са допълващи зелената система", се казва още в позицията на МРРБ с уточнението, че всичко е направено според нормативната уредба.
По сигналите, според министерството, вече се е произнесъл началникът на РДНСК ЮЦР, като производството е прекратено, тъй като „жалбите са подадени от незаинтересовани лица".
„В Пловдив се строи на територия, обявена за защитена още през 1936 г. (виж карето). И как точно ДНСК определя заинтересованите страни?", коментира природозащитникът Тома Белев от Асоциацията на парковете в България. Той заключава, че явно МРРБ покрива грешките на своите структури.
Представители на Патриотичния фронт в Пловдив неотдавна също подадоха сигнал до РДНСК за незаконното строителство на зоокъта. Според патриотите, там са се изливали фундаменти преди още да е поставена информационна табела, а със заповед на районния кмет са били изсечени повече от 300 дървета.
Кметът Иван Тотев изсече богатата растителност и подложи на унищожение зелената система, вместо да се опита да съхрани природните територии в най-зеления район на Пловдив, коментира Слави Георгиев.
По думите му, в проекта за нов зоокът, който е от времето на бившия кмет Славчо Атанасов, не е било заложено изсичането на нито едно дърво.
Спечелилата обществената поръчка за строителния надзор фирма е „Корект консултинг“ ООД - София, но изпълнението е поверено на фирма „Агроводинвест“, която се е класирала едва на пето място с цена по-висока от обявената в конкурса по ЗОП, обясни бившата кметица на район „Западен“ Десислава Желязкова.
В сигнала на ПФ още се посочва, че строителството е стартирало месец преди разрешената дата. Желязкова настоя то да бъде спряно, докато не отговори изцяло на законовите изисквания.
През 1936 г. по идея на тогавашния пловдивски кмет Божидар Здравков било предложено източната част на Царския остров да се превърне в парк за отдих на пловдивчани. Здравков наредил младата дъбова гора да се охранява и да се насели със сърни.
Същата година Министерството на земеделието и държавните имоти обнародва в Държавен вестник постановление, с което държавната гора в този район се обявява за народен парк. На следващата година там е открит Ловният парк, а двайсетина години по-късно е утвърден проект за създаване на парк „Отдих и култура“.
В следващите години са изработени още проекти за развитие на парка, а за лонгозната гора и голямата територия на парка се говори като за световно явление. Един от проектите от 1964 г. планира засаждането на екзотични растения от цял свят, през 70-те години на ХХ век други проекти предвиждат тук да се направи летен театър, делфинариум, лятна читалня, тракийско селище.
Междувременно дърветата започват да загиват, а нови не се засаждат. Последно преди трийсетина години е изработен проект за парка, но той бързо губи смисъла си, тъй като местната управа започва да търси терен за изграждането на Гребния канал, който днес се намира точно на това място.
