Най-критични за заболяването са дните, когато е мъгливо, студено и влажно
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Заболяванията на дихателните пътища при животните, така както и при хората, се делят на две големи групи: болести на горните дихателни пътища и болести на долния респираторен тракт. Към първите спадат възпаленията на носа, фаринкса, сливиците и трахеята. Към вторите спадат възпаленията на долните отдели на дихателната система - бронхите, бронхеолите и алвеолите.
Заболяванията на дихателната система са типично зимни болежки – те се изострят по време на есенно-зимния сезон. Особено критични са дните, когато времето е мъгливо, студено и влажно.
Бронхопневмониите са много видове – в зависимост от причинителите, времето на действие на агентите (остри и хронични), механизма на протичане на възпалителния процес и др.
При свинете най-често се среща т. нар. ензоотична пневмония, която представлява бавно протичаща заразна болест по прасетата под 6-месечна възраст, предизвикана от различни патогенни микроорганизми – микоплазми, неорикетсии и бактерии като вторични агенти. Описаните причинители се срещат в организма и на здравите свине. Боледуват прасета от всички породи, като най-възприемчиви са животните от 2-седмична до 6-месечна възраст.
Болестта тръгва от свинете от заразените ферми – от болните, преболедувалите и дори здравите животни. Затова от особена важност е да се внимава откъде се купуват прасета и стоката да се оглежда, за да не се вземе заразен екземпляр. Така най-често инфекцията влиза във фермата, но тя може да избухне и спонтанно.
Заразяването става при вдишване на въздух, замърсен с причинителите на болестта, които се намират в дихателната система на животните и при кашлица, кихане и пръхтене се изстрелват и попадат във въздуха на помещението.
Студените зимни месеци благоприятстват разпространението на пневмонията, тъй като животните се отглеждат предимно затворени в тесни, влажни, мръсни помещения. Така разположени на малка площ, бързо се засягат голям брой от тях. Най-често това се случва в угоителните и по-рядко в развъдните ферми. Колкото по-близък е контактът между животните, толкова по-бързо се предава заразата и обхваща повече екземпляри.
Признаците на ензоотичната бронхопневмония са: бавно развиващ се процес, съпроводен със суха кашлица, продължаваща със седмици и месеци, затруднено дишане, изоставане в растежа и развитието, набръчкване и покриване на кожата със струпеи (крустозна екзема), периодично слабо до умерено повишаване на температурата (до 41 градуса). Обикновено апетитът е запазен или леко намален. Болестта завършва с постепенно оздравяване (при по-възрастните прасета), смърт за 1-3 седмици (при млади прасета и при много лоши зоохигиенни условия) или най-често – със закърняване. Последният изход много често се неглижира и такива свине се приемат за нормално развити, здрави или поне се продават за такива.
Стопаните трябва да бъдат много предпазливи при избора на прасе. Ако по време на огледа преди покупката им предложат свито, настръхнало, със загрубяла кожа, по-дребно от останалите в партидата животно, което обикновено стои настрани от групата, то не трябва да се купува. Един път вече преболедувало от бронхопневмония животно никога не може да се възстанови напълно и да догони останалите от прасилото. Такива прасета по-възрастните хора наричат „пневмоници” и от тях не може да се очаква да достигнат 150-200 кила, да наддават бързо и за Коледа да се заколи хубав шопар, който да храни къщата цяла зима. Пневмоничните прасета растат „на сила”, зяносват ярмата и наддават бавно. Ако приемем, че 1 кг прираст се прави средно с 5-6 кг домашно приготвена ярма, то за 1 кг прираст на преболедувало от бронхопневмония прасе ще са необходими поне 8-10 кг, дори и повече.
Когато се разфасова прасе със засегнат бял дроб, лесно в него може да се видят бронхопневмоничните огнища и гнойници, възпаление на плеврата, уголемяване на белодробните лимфни възли (ядките) и др. Поразената белодробна тъкан е по-тъмна, плътна и по-тежка, изпълнена с кръв.
Лечението на бронхопневмониите, независимо от вида им, е насочено в две направления: борба с патогените и премахване на предразполагащите фактори. Медикаментозната терапия включва прилагането на антибиотици – „Бетамокс Л.А.“, „Аламицин Л.А.“, „Тиловет“, „Пен-Стреп“ и др. – мускулно в средна доза 1 мл/10 кг живо тегло, в продължение на 5-7 дни.
Тъй като често заболяването е придружено с висока температура, целесъобразно е да се използва аналгин – инжективно, както и витамини – АД3Е, В-комплекс и С.
Общоукрепващата терапия включва прилагането на „Бутазал“,„Дуфалайт“, „Новакок“ и др. Когато заболяването е масово и обхваща голям брой животни, те може да се третират групово като в ярмата се залагат антибиотици или същите се поставят в питейната вода за приемане през устата.
Не по-малко значение има и подобряване на зоохигиенните условия – прасетата да се поставят в сухи, проветриви помещения, да няма въздушно течение, храненето да бъде балансирано и съобразено с възрастовата група и теглото на прасетата. Профилактично е добре да се дават ежедневно витаминно-минерални препарати за укрепване на имунитета.
При много горещо и много студено време животните, както и хората, изпадат в т.нар. температурен стрес, който рязко намалява адаптивните възможности на организма и срива дейността на имунната система. В тези периоди е наложително организмът да се поддържа с по-големи количества витамини и минерали.
За предпазване на здравите ферми от заболяването не бива да се внасят животни от заразени стопанства, особено при активно проявяване на болестта (т.е. наличие на болни екземпляри). Ако все пак пневмонията се появи във фермата, болните животни трябва незабавно да се изолират и лекуват и е препоръчително те повече да не се връщат в групата. Здравите прасета от засегнатите групи боксове се третират профилактично с антибиотици в ярмата или във водата. Предприемат се мерки за премахване на влагата в помещенията, на пренаселеността, напрашеността, подобрява се храненето и се извършват дезинфекции с белина, натриева основа – 2% и др. Най-радикалният и ефикасен метод за борба с болестта е получаването и отглеждането на свободни от причинителите на заболяването прасета.
