Част от рекламната кампания на София като кандидат-домакин на зимните игри през 1992 г. Олимпийският комплекс е трябвало да бъде един от най-грандиозните обекти, строени някога в България
Преди 30 години София замалко да спечели домакинство на зимните олимпийски игри, изпреварвайки много по-опитни и утвърдени конкуренти
Автор: Илияна Христова
България никога не е била световна сила в ски спортовете. Но докато се чудим годни ли са за ползване нашите лифтове, ще разкажем една история от преди 30 години. Когато страната ни грейна като същинска снежна кралица и бе напълно готова да стане световна столица на зимния спорт. Несправедливости в международен мащаб й попречиха. Длъжни сме да ги припомним, защото те, в една или друга степен, бяха премълчани впоследствие.
Става дума за кандидатурата на София за домакин на Зимните олимпийски игри през 1992 г. Не щеш ли, уж задъхващата се в късния соц българска столица се оказа напълно подготвена.
По време на 91-то заседание на Международния олимпийски комитет през 1986 г. в Лозана, в общо петте тура при тайното гласуване София два пъти бе класирана на първо място от членовете на Международния олимпийски комитет (МОК). Три пъти остана на второ.
Спечели в крайна сметка Албертвил (Франция). Другите конкуренти бяха Фалун (Швеция), Кортина д'Ампецо (Италия), Берхтесгаден (ФРГ), Анкоридж (САЩ) и Лилехамер (Норвегия). Всички те останаха след нас. Дава ли си някой сметка какъв огромен успех бе това?
А ето и хронологията накратко. Двигателна сила на нашия комитет, разбира се, е Иван Славков – Батето. БКП пък не щади милионите, за да постигне целта. София кандидатства с Витоша, резервен вариант е Рила – с прекрасния Боровец, а правителството прави проект за скоростно трасе София-Самоков, което да заличи неудобството от разстоянието.
Предвижда се още национален зимен център, зимен стадион, олимпийско село за поне 5000 души, няколко съоръжения за алпийски спортове на Витоша, също и няколко в самата столица, писти за бобслей, стрелбища за биатлон…
По-важното е, че България се подготвя напълно с инфраструктурата (лифтове, влекове), прави изключително хубави писти. Демонстрира и рядко срещаното до момента чудо – машини за изкуствен сняг.
Прибавя във “визитката си” и няколко прекрасно организирани мащабни световни мероприятия. Дори метрото е в напреднал проект, за да поеме милионите гости.
Гласуването обаче в крайна сметка не е в наша полза, уникалният шанс за България е пропуснат. До 10 ноември 1989 г. у нас се обяснява къде официално, къде под сурдинка, че причината е в “заговора на капиталистическите държави”.
След промените пък вината се хвърля върху БКП и тоталитарната държава – впуснали се в грандомански нереален проект. Истината, както винаги, е някъде по средата. А от спестяването й у нас никой не печели.
Вярно е, че олимпийските игри са политика и само наивници може да мислят, че в средата на 80-те години на XX век някой ще реши България – най-верният сателит на СССР, да вземе домакинство.
До 2014 г. (Сочи, Русия) единствената източноевропейска държава, печелила зимна олимпиада, е Югославия. Сараево става домакин през 1984 г. и това донякъде “окриля” нашата страна да кандидатства. Но Югославия никога не е била истинска соцстрана, тя е била “междинна”, по някое време дори необвързана. Затова МОК, където има и западни, и източни делегати с право на глас, се спира консенсусно на нея. За България такъв компромис трудно може да се направи.
Втората причина за неуспеха е, че страната ни показва слабо място там, където винаги е показвала – рекламата и агитацията. Не се справя с убеждаването на делегатите нито преди, нито по време на сесията в Лозана.
На решителното заседание в швейцарския град на 16 октомври 1986 г., когато става ясно преброяването на гласовете за домакин на игрите през зимата на 1992-ра, нашата делегация е водена от зам.-председателя на Министерския съвет Георги Йорданов, генерал-полковник Владимир Стойчев, Трендафил Мартински, естествено – Иван Славков, там е и скиорът Петър Попангелов.
В същото време обаче начело на шведските и норвежките групи са кралете Густав XV и Олав V, на френската – Жак Ширак, а италианската от Кортина д'Ампецо е “разкрасена” от самата Джина Лолобриджида. Американците пък водят шумна агитка от мажоретки, които вдигат аларма из централата на МОК. Нашите са като социалистически слон в капиталистически магазин, като дървени читалищни самодейци, попаднали в сърцето на шоубизнеса – някак обективно не се вписват в картинката.
До ден днешен се говори и за разменена подкрепа от заинтересованите – летните игри отиват в Барселона, зимните – в Албертвил. Така и се случва. И въпреки всичко, напук, макар и без нужния гръб, без традици в зимните спортове, София остава втора.
Огромен успех, предвид, че Фалун (Швеция) кандидатства за четвърти път, а Кортина д'Ампецо (Италия) е бил вече домакин. Домакини са били още Норвегия, Франция, САЩ и Германия.
Ден преди гласуването американски медии пишат, че България е с най-малко шансове, защото всички други конкуренти са много по-подготвени теоретично във всяко едно отношение.
София обаче губи на косъм, явно след пазарлък… Какво е всичко това, повтаряме, освен голям, много голям успех!?
Не минава много време и столицата ни втори път се проваля на финалната права – този път първи е норвежкият Лилехамер (1994 г.) Третата кандидатура вече е безславна – за 2014 г., спечелена от Сочи.
Трудно може да се предвиди каква точно олимпиада щеше да организира страната ни през 1992 г., на старта на демокрацията, в началото на огромната разсипия.
Но днес, когато цял министър казва, че се страхува да качи детето си на лифт (Николина Ангелкова), трябва да припомним, че имаше и една друга България.
Архиви Борбата излезе от рамките на националните спортни организации и почти навсякъде прие формата на държавна задача. Достигнат бе невиждан връх в конкуренцията с огромна по мащабите си предварителна агитация, пропаганда и реклама, посещения на видни спортни и политически дейци, вложени бяха колосални суми.
Само малкото норвежко селце Лилехамер до деня на гласуването бе изразходвало три милиона долара в рекламната си кампания. (…) В помощ на Албертвил бяха такива крупни спонсори като фирмите "Ситроен", "Рено", "Евиан" и много други, за да се стигне до фабриката за производство на ножчета "Спинел" в Савоя.
Множеството от разнообразни реклами, тържествени банкети, приеми и коктейли, разноцветни сувенири и шумни групи от ентусиазирани агитатори достигна небивало равнище (нещо, което финансово по-слабите не можеха да си позволят…).
Из книгата на Йордан Гълъбов „Ски спортът - поява и развитие”, 1988 г.
Отличията
Медали за България от зимните олимпийски игри:
1980 г. - 1 бронзов (ски бягане 30 км, Иван Лебанов)
1998 г. - 1 златен (биатлон, Екатерина Дафовска)
2002 г. - 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова) и 2 бронзови (биатлон, Ирина Никулчина и шорттрек 1500 м, Евгения Раданова)
2006 г. - 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова)
Страната ни е на 23-то място в световната ранглиста
