Фасулът (Phaseolus vulgaris) принадлежи към семейство Бобови (Fabaceae). Като културно растение той е познат още от древността. У нас е една от най-разпространените зърнено-бобови култури. Иначе произхожда от Южна Америка. По-късно, през ХVІІ в., е пренесен в Европа.
Зеленият фасул се отглежда като пролетна и лятна култура. Подходящи сортове за ранното му производство са нискостъблените, т.н. пешаци, които са с къс вегетационен период (45-50 дни) – Никос, Старозагорски чер, Берголд, Валя, Виктория, Голд тайм и др.
Добри предшественици на тази култура са краставиците, зелето, картофите. А самият фасул е един от най-добрите предшественици на зърнените и зеленчуковите култури.
За отглеждане на ранни сортове зелен фасул са подходящи по-леките глинесто-песъчливи почви с неутрална реакция, с добра структура, богати на хранителни вещества. Неподходящи са тежките глинести почви с високи подпочвени води и тези с кисела реакция. Те ограничават азотофиксиращата дейност на грудковите бактерии, които се развиват по кореновата система на растението и обогатяват почвите с азот.
За получаване на високи добиви от градинския фасул е необходимо прилагането на добра агротехника. През есента предназначените за фасул площи се наторяват и изорават на дълбочина 25-30 см. Торовите норми са в зависимост от почвеното плодородие и минералните торове, които са внесени при предшественика на фасула. При по-бедни почви с основната обработка през есента се внасят 25-30 кг/дка суперфосфат и 15-20 кг/дка калиев сулфат.
През пролетта се извършва предсеитбена плитка обработка на дълбочина 10-15 см и наторяване на площите с амониев нитрат – 10-20 кг/дка.
Фасулът е топлолюбива култура. Сеитбата му се провежда, когато температурата на почвата в 10-сантиметровия слой е достигнала 10-12۠ºС. В Южна България градинският фасул през пролетта се засява през първото десетдневие на април, в Северна България – през втората половина на месеца, а във високите полета – в началото на май. Сеитбата трябва да е съобразена и с периода на късните пролетни слани в дадения район, тъй като пониците му загиват при температура под 0ºС.
Сеитбата на ранните нискостъблени (детерминантни) сортове фасул може да бъде редова, лентова и гнездова. Редовата сеитба е с междуредово разстояние 50-55 см и вътре в реда – 6-8 см. При по-големи площи се прилага лентова сеитба. Често се практикува сеитба в двуредови ленти, с разстояние между лентите 50-60 см и между редовете в лентата 25-30 см. На малки площи се прилага гнездова сеитба, с разстояние между редовете 60 см, между гнездата – 40 см, като във всяко гнездо се засяват 5-6 семена. Семената се засяват на дълбочина 4-5 см.
Оптималната температура, при която протичат началните фази от вегетацията на фасула, е 18-19ºС, а през по-късните фази, след цъфтежа – 22-24ºС. Високите температури се отразяват неблагоприятно на развитието на фасула, особено през периода на цъфтежа. Температури от порядъка на 32-33ºС в съчетание с ниска атмосферна влажност могат да причинят окапване на цветовете и завръзите.
Фасулът е взискателен към влагата в почвата, но не понася преовлажнение. За нормалното протичане на вегетацията на фасула нивото на почвените влагозапаси трябва да бъде 70-75% от ППВ (пределна полска влагоемност). Водопотреблението на растенията рязко нараства по време на цъфтежа, формирането и наливането на семената и през този период е наложително прилагане на подходящ поливен режим.
Основните грижи при отглеждане на градинския фасул включват окопаване, поливане, своевременни растителнозащитни пръскания.
Първото окопаване се извършва, когато растенията са във фаза поникване, при очертаване на редовете, второто – две седмици по-късно, третото – преди цъфтежа. Почвените обработки са плитки, на дълбочина 5-10 см, тъй като растенията развиват плитка коренова система.
Поливният режим при градинския фасул е в зависимост от метеорологичните условия и нивото на почвените влагозапаси. В години без климатични аномалии се извършват 2-3 поливки.
През пролетта, при влажно и по-хладно време, растението се напада от болестите бактериен пригор (Xanthomonas phaseoli) и антракноза (Colletotrichum lindemuthianum). За ограничаване разпространението на тези патогени е задължително използването на здрав, обеззаразен посевен материал, унищожаване на растителните остатъци и правилно сеитбообращение – фасулът да се засява на даден участък през 4-5 години.
Бактерийният пригор е най-опасната болест по фасула. При поява на първите признаци на болестта (червено-кафяви петна с жълт контур) трябва да се извърши своевременно пръскане на посева с медсъдържащи препарати: Бордолезов разтвор – 1%, Шампион – 0,15%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,15%, Купроксат ФЛ – 0,3% и др.
При признаци на антракноза (елипсовидни петна по листните дръжки, стъблото и разклоненията) се препоръчва третиране с някой от следните фунгициди: Топсин М70ВП – 0,1%, Дитан М – 45-0,2%, Санкоцеб 80ВП – 0,2% и др.
През вегетацията пролетният фасул се напада от листни въшки, акари и др. Опасен неприятел по фасула е обикновеният паяжинообразуващ акар. Регистрирани акарициди срещу този вредител са: Би 58 – 0,1%, Нимазал – 0,3%, Ортус 5 СК – 0,1% и др. За борба срещу листните въшки може да се използва някой от посочените инсектициди: Вазтак Нов 100 ЕК – 0,03%, Моспилан 20 СП – 0,02%, Калипсо 480 СК – 0,02%, Суми Алфа 5ЕК – 0,02%, Биская – 240 ОД – 0,06% и др.
Зеленият фасул се прибира през юни в техническа зрелост, преди чушките да са достигнали максималните си размери. В техническа зрелост семената му са дребни и недоразвити, а чушките – крехки. Тази зрелост преминава бързо и при закъснение при прибирането на реколтата от зелен фасул качеството на продукцията се влошава (в чушките се образува лико и пергаментов слой).
