Репродуктивният и респираторен синдром засяга всички породи прасета
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Репродуктивният и респираторен синдром при свинете (PRRS) е сравнително ново заболяване, представляващо новата сериозна заплаха за фермерите. Болестта е силно контагиозна, причинява се от вирус и засяга всички породи и категории свине, включително и дивите.
Заболяването е установено за първи път през 1987 г. в САЩ и е упоменато като „болест на сините уши“ и „мистериозна болест по свинете“. През 1990/1991 г. вече е описано и в Европа, като първо се засягат животните в Германия, след това в Холандия, Белгия, Франция и Англия.
Понастоящем РRRS е разпространен в почти целия свят, включително в Южна Америка, Корея, Япония, Филипините и др., като засега не е наблюдаван само в Австралия, Нова Зеландия, Норвегия, Финландия, Швеция и Швейцария. У нас за първи път заразата е установена през 1998 г. и сега може да се каже, че са обхванати почти всички ферми с промишлено и полупромишлено отглеждане.
Източници на инфекцията са болните и преболедувалите свине вирусоносители. Причинителят се излъчва във външната среда чрез носните секрети, слюнката, млякото, урината, фекалиите и семенната течност. В сливиците и белите дробове на болните животни причинителят се запазва до 1 година, а оздравелите прасета може да носят инфекцията от 3 до 6 месеца.
Най-често заразата се вкарва във фермата чрез новозакупени животни и само за 2-4 седмици болестта вече може да обхване цялото поголовие. Особено опасен източник на инфекцията представлява семенният материал. Предполага се, че именно чрез него болестта е проникнала в страната ни от Западна Европа.
Клиничната картина на заболяването е разностранна и зависи от имунитета на животните. Неслучайно някои учени я описват като „мистериозна болест“. Тя може да протече в тежка и лека форма, без почти никакви клинични признаци или с пълно разгръщане на типичните симптоми. Всичко зависи от физиологичното състояние на животните, условията на отглеждане, стреса, както и от степента на патогенност на теренния вирусен щам.
Болестта обикновено започва с общи признаци, като: променлив апетит, отпадналост, диария, по-рядко повръщане, повишена температура (до 41 градуса), възпаление на конюнктивата със серозни до гнойни изтечения, оток и сенки около очите (оттам и популярното название „тъмни очила“), посиняване на ушите и смърт, а при нерезите се наблюдава и слабост в крайниците, което води до затруднения при ставане, придвижване и при скачките.
Репродуктивните нарушения при свинете майки се изразяват в нарушения в половия цикъл, което води до повишаване на повторните заплождания, късни аборти, преждевременно или закъсняло раждане на мъртви, маломерни или нежизнеспособни плодове. При мъжките разплодници се наблюдават възпаления на тестисите, слабост в крайниците, намаляване и загуба на либидото, нарушения в продукцията на семенната течност и влошаване качеството на семенния материал.
При живородените прасета се установяват т.нар. „шарено“ и разслоено прасило, т.е. бледи, хипотрофични, нежизнени прасенца, които впоследствие лесно стават жертва на вторични инфекции и в крайна сметка се стига до висока смъртност в групите до отбиването.
Респираторните промени са също много характерни за това коварно и тежко страдание. При бозаещите прасенца се наблюдават коремно дишане, депресия, летаргия, невъзможност да бозаят и висока смъртност до отбиването – 30 и повече процента. Ако в хода на болестта се намесят и други инфекции, смъртността може да достигне до 50-60%.
При младите прасета (отбити, подрастващи, угоявани и ремонтни) обикновено се установява кихане, учестено дишане, суха „лаеща“ кашлица в поза на „седящо куче“, намален апетит, отпадналост, настръхнал косъм, по-рядко – анемия и силно изоставане в растежа. Всичко това води до повишена смъртност.
Патологоанатомичната находка, макар и много оскъдна, може и да ориентира от пръв поглед за наличие на болестта. По трупа се наблюдават синкавовиолетови петна или по-големи розово-червени участъци по кожата. От носните отвори може да изтича кърваво-пенеста течност. Подкожната тъкан е отекла, а белите дробове са кърваво оцветени, с плътна консистенция. Но най-сигурният начин за поставяне на диагнозата е лабораторното изследване.
За съжаление няма специфични лекарствени средства срещу опасната инфекция. И това е съвсем логично, тъй като става въпрос за вирусна етиология. Обикновено се прилагат медикаменти, засилващи имунната система на животните и средства, които да предотвратят появата на вторични бактериални инфекции – антибиотици (Intramycin, Betamox L.A., Alamycin L.A., Tylovet), витамин С, Tylmovet – premix, Bioxan – emulsum и др.
Основният начин за борба срещу това сериозно и тежко заболяване е профилактиката. Ваксинацията на свинете майки може да се направи през втората третина на бременността, а на нерезите – на всеки 6 месеца. На прасетата ваксинацията се извършва в деня на отбиването или на 4-6- месечна възраст.
Общите профилактични мерки включват стриктен контрол при внос на нови животни, които трябва задължително да се карантинират и наблюдават за клинични признаци и да им бъде извършено серологично изследване за PRRS. Периодично във фермата да се извършват щателни дезинфекции. Да се поддържа добро ниво на хранене и гледане на свинете и да се извършват перодични диагностични изследвания. Доколкото е възможно да се следи и контролира нивото на стреса при животните.
При установяване на заболяването във фермата е добре веднага да се разработи Програма за борба с болестта – ограничаване и ликвидиране, която да обхваща и премахване на всички съпътстващи вторични инфекции.
