Изминаха 90 години от оня трагичен ден за Староселци, когато цялото село потъва в скръб и незаличима болка по невинно избитите от румънско-чокойската полиция наши съселяни.
Автор: Василка Равалиева
Както е известно, през 1913 г. Южна Добруджа е окупирана от Румъния. Началото на движението за освобождението й се поставя от добруджанската емиграция в България, когато през ноември в София е създадено дружество „Добруджа“, в чието ръководство влиза и тутраканецът Андрей Чернев. Същевременно се образува и братство „Добруджа“, като в настоятелството му влиза и д-р Петър Вичев.
На 7 април 1918 г. в Тутракан се изгражда добруджанска организация с председател учителя Петър Мавродинов. Комитетът успява да организира отварянето на български училища в Тутракан, Старо село, Белица, Варненци, Пожарево и Малък Преславец. В тези населени места се образуват и местни комитети, които се съпротивляват на румънските бандитски групи, вършещи грабежи и насилие. През 1923 г. национално-освободителното движение е ръководено от Дочо Михайлов и Върбан Петров.
Според устава и програмата, приети на конгреса, проведен на 15-27 март 1923 г., оглавяваната от тях Вътрешна добруджанска революционна организация (ВДРО) си поставя за цел да работи сред населението на Южна Добруджа и да го подготви за въстание против румънско-чокойската власт. В селата се образуват и местни комитети, които се съпротивляват на румънските окупатори.
Докато в другите добруджански райони комитетите на ВДРО развиват революционна дейност, то в Тутраканския край бездействат, а през март 1925 г. българската фашистка власт арестува и хвърля в затвора Дочо Михайлов и Върбан Петров. Тогава Стефан Боздуганов, Никола Кямилев, Слави Алексиев и Аспарух Айдемирски заграбват цялото ръководство на организацията и я поставят в услуга на българския фашизъм. ВДРО се превръща в терористична организация от убийци и крадци.
През юли 1926 г. Стефан Боздуганов и Слави Алексиев нахлуват с една хайдушка чета в Старо село, нападат и обират общинския бирник. За да прикрият престъплението си, те уведомяват румънското консулство в Русе, че в селото има обир. Извършената провокация дава повод на кралската румънска власт да подложи на жесток терор невинното българско население.
На 4 юли 1926 г. са арестувани над 200 души от Старо село, с. Варненци, с. Шуменци с. Сяново. На следващия ден по време на конвоирането им за Силистра през Главиница, на 2 км югоизточно от Старо село в местността Коловала се разиграва кървава драма. Избити са 26 от арестуваните селяни, а труповете им обезобразени. Един от задържаните, който след това е освободен, е Димитър Василев Бойчев – чиновник в общината, помощник на секретар-бирника. Ето какво ми разказа той приживе.
Кмет на селото по това време бил Асен Данев. Общината се намирала на 100 м от румънския пост. На 3 юли е направен обирът на секретар-бирника (румънец) от бандити, които се гаврят и с жена му. Същата вечер секретар-бирникът се оплаква на румънския шеф за това, че е обран. Румънецът излиза от къщи с ръчна бомба бухалка в ръка с намерение да я хвърли по бандитите, ако се наложи. Но задържа по-дълго бомбата и тя избухва, като го убива на място.
На 4 юли 1926 г. началникът на жандармерията. Андрей Голбаро от с. Нова Черна събира и задържа в общината 42-ма подозрителни мъже от селото, двама от с. Сяново и по един от селата Варненци и Шуменци. На 5 юли ги извикват един по един на разпит. Димитър Василев Бойчев е сред задържаните, но като кметски служител е освободен с още 19 души от Старо село.
Под командването на румънския шеф на жандармерията капитан Попеску 36 полк от Тутракан загражда селото. Жандармеристите малтретират задържаните, набиват им клечки под ноктите, отказват на близките им срещи и разговор с тях, както и предложения им от роднините хляб и тютюн.
Пускат слух, че ще ги откарат в Силистра и на 6 юли 1926 г. преди разсъмване в местността Коловала ги избиват по най-жесток начин. Режат им езиците и ги слагат в джобовете им. Отрязват им и крайниците, като ги поставят в седнало положение. Един от войниците присъства на тая жестокост и неописуема трагедия. Жандармерията изпраща в селото един от войниците, присъствал на тази неописуема жестокост, да съобщи в общината, че хората са нападнати и избити от бандитска група. Човекът едва успява да докладва за тая измислица и следствие на преживяното припада пред постовия.
Като чува за случилото се, Димитър Бойчев избягва от дома си. Два-три дни стои в Тутракан на пазара, свит до брата на жена си, и след това отива в Турно Мъгуреле (Румъния) със семейството си, а после се премества в Толбухин (дн. Добрич), където доживява до 86-годишна възраст.
Зверските убийства в Старо село дълбоко потрисат сърцата на добруджанските емигранти. По инициатива на д-р Петър Вичев 18 юли 1926 г. е обявен за траурен ден на цяла Добруджа. Емигрантите от София, Пловдив и други населени места протестират срещу тези злодеяния и настояват пред българското правителство да се запази животът на сънародниците ни в Добруджа.
Жестоките убийства развълнуват и всички прогресивни хора в цяла Европа, които открито надигат глас в защита на добруджанското население.
Всяка година на 6 юли староселци се покланят пред светлата памет на невинно избитите от румънските чокои през 1926 г. В навечерието на 90-годишнината от тези събития бе почистен и обновен Паметникът на тъжащата майка, който се издига в центъра на селото.
