По това време байрактар на четата е Васил Левски, разказва Васил Василев от Русе, чийто прадядо е участвал в прехвърлянето на хайдутите в Българско
„Моята фамилия е живяла на брега на Дунав в Тутракан. Нейните членове се занимавали с риболов. Съжалявам, че ние, сегашното поколение на рода, се заехме много късно с издирването на нашето минало, но все пак успяхме да съставим що-годе едно родословно дърво“ – така започва писмото си до редакцията на „Десант“ Васил Василев от Русе. Той е изпратил и една семейна снимка на тутраканския род Накови.
Неговото начало е поставено през 1800 г. в Карнобат, като основоположник му е някой си Кара Петър. Причината той да се изсели в дунавския град е, че синът му Георги имал годеница, която турците похитили и това принудило членовете на фамилията, след като отмъстили, да напуснат града. Някои от тях заживели и в румънския град Олтеница, който се намира срещу Тутракан.
Георги се жени за някоя си Мария. Ражда им се син Нако, който пък става основоположник на Наковци и е прапрадядото на Васил Василев.
Той имал общо петима синове и три дъщери. Когато Тутракан е окупиран от Румъния, Георги е тормозен много от румънските власти – споделя неговият праправнук. Затова се наложило един по един всички от рода да се прехвърлят в България. Тук те се заселват в с. Бръшлен, а Георги отива в Лом, като от страх сменя фамилията си на Гицов.
Това, с което потомците на фамилията най-много се гордеят, е фактът, че на 28 април 1867 г. дядо Нако заедно със сина си Иван и другите си синове прехвърля с дървени каици от Румънско в Българско четата на Панайот Хитов, чийто байрактар по това време е Васил Левски. След това четниците поемат към Стара планина.
Знае се, че при прехвърлянето войводата дава на Нако благодарствена бележка за стореното от неговото семейство, но днешните потомци на фамилията, за съжаление, така и не са я намерили. Но пък многократно са чували за нея от дядовците си.
Снимката на рода, която Васил Василев ни е изпратил, е правена в Тутракан през 1906 г. На нея е прадядо му Иван и синовете му. Един от тях е Марин Иванов Наков, който по време на Първата световна война е мобилизиран в румънската кралска армия и попада в руски плен, след което е изпратен в лагер, близо до Казан, където живеел в землянка – почти без вода и храна.
Той успява да избяга към края на втората година от заточението си и пеша заедно с още един пленник успяват да стигнат до България, като по пътя си тук-там за по ден-два спирали да заработят малко пари, нужни за оцеляването и придвижването им.
След завръщането си той се жени за годеницата си Марийка и през 1919 г. се ражда първото им дете – Еленка, майката на Васил Василев.
