За Георги Томов съм ви говорил и друг път. Случи се, когато излезе предишният му сборник разкази „Не беше тук и си отиде”. Ако помните думите на възхита, можете да спрете тук и да потърсите новата му книга. Както сте разбрали от заглавието, тя се казва „Всичките дни”. Но ако сте прегрели от летните жеги и веднага забравите за нея, продължете, за да досъбудя любопитството ви.
Също както при един от най-любимите ми автори Стивън Кинг, така вече и когато взема книга на Георги Томов, първо поглеждам обема. Ако е повечко страници, съм още по-доволен. В случая „Всичките дни” е 239, но съм уверен, че така ще сграбчат вниманието ви, че ще ги преглътнете за няколко часа. Нека и тук използвам обичното си клише „като хубав филм – свършва за нула време”.
Тринадесет истории от съвременна България, в които ще откриете наглед всичко, което привидно съществува и в други книги по темата. Без да искам да обиждам някого и да го вкарвам в задочен спор с автора обаче, искам да отбележа, че разликата се вмества в думата „майсторство”.
Стига сравнения, да погледнем сборника. Още първия разказ „Джендов” хваща от въвеждащото изречение читателя и неусетно го води към развръзката, през почти два века времетраене.
Ненатрапчиво и неусетно, без излишни интермедии и обяснения, „като филм”, както вече се разбрахме. Лично мен ме подразни само трънският диалект в него, но това си е лично мой проблем.
Chrysomus Ruficapulus пък ви вкарва директно в житейска ситуация, сякаш говорите с колега или познат, случва се нещо и ви оставя там, на стола, зашеметен, все едно току-що сте го преживели. „Без тия” съм чел не помня къде, но ми беше приятно да си го прегледам пак. Съвременният Бай Ганьо на екскурзия в чужда страна.
„Дневна красавица” ми хареса заради професията на главната героиня, но... няма да пиша по една или две думи за всяка една от чудните истории на Георги Томов.
Ако харесвате други двама съвременни български разказвачи (и двамата живеят в Америка, но пишат страхотно за България) Иво Иванов и Захари Карабашлиев, можете да прочетете техните възторжени слова на задната корица на книгата.
За мен е любопитен фактът, че всеки от тринадесетте разказа е редактиран от различен човек. Чудих се експеримент ли е това, но в края на краищата майстор като Томов може да си позволи всякакви хрумки. Ако трябва да си дам някакво обяснение, то е може би, съвсем различната тематика на всяка от историите. Далеч бях от мисълта да проверявам в интернет кой от редакторите с какви собствени творби се слави и дали нарочно е избран да се занимае с точно определения разказ.
Всичко, което е написал Георги Томов, е толкова хубаво, че останалото идва съвсем на заден план. Ако страдате от безсъние или се търкаляте на плажа (също и при всички други ситуации), „Всичките дни” е вашата книга. Непременно я прочетете!
