Едва ли някой неосведомен е предполагал, че малкото еснафско градче Карлово ще даде на България едни от първите родни артисти, балетисти, режисьори, но е факт
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Едва ли някой неосведомен е предполагал, че малкото еснафско градче Карлово ще даде на България едни от първите родни артисти, балетисти, режисьори, но е факт. Във връзка с отминалия вчера Международен ден на театъра, ще представим на читателите на Десант поредица от образи на велики наши творци.
Иван Попов е един от първите български артисти,
който ще остане в историята не само с изиграните от него над 300 роли, но и с епохалната си дейност като историограф на българския театър.
Той е роден е на 10 септември 1865 г. в Карлово. Баща му е заможен търговец и читалищен деец, посечен от турците през лятото на 1877 г. Няколко месеца по-късно умира от тифус и майката на Иван Попов.
За да се издържа, младият мъж си намира работа в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив. Там се включва в театралната трупа на работниците от печатарското дружество и участва в първото й представление на 8 декември 1884 г.
Участва като доброволец в Сръбско-българската война - 1885 г. След това постъпва в Пловдивската любителска театрална трупа, която след успешно турне в София, е поканена да остане постоянно в столицата и през 1888 г. От нейното ядро се създава софийският театър „Основа“ .
По-късно Иван Попов участва в театрална трупа „Сълза и смях”. През 1901–1902 г. той е изпратен от Министерството на народното просвещение на специализация в Москва и Петербург. След завръщането си в България става актьор и помощник-режисьор в Народния театър. В неговата трупа работи от основаването му през 1904 г. до 1924 г., когато е уволнен.
До 1931 г. Иван Попов работи в различни пътуващи театрални трупи, а след това окончателно прекратява сценичните си изяви и се заема с написването на обстойно проучване на историята на българския театър, което излиза в 5 тома през 1939–1960 г. под заглавието „Миналото на българския театър“.
Този капитален труд и цялостната му театрална дейност му донасят заслужено признание и през 1947 г. е обявен за народен артист, а през 1965 г., по случай 100-годишнината му, става и Герой на социалистическия труд и носител на ордена „Георги Димитров” за трети път.
Избран е за член на народния комитет „Васил Левски“, основан в София през 1923 г. със задача да събере и издаде документалното наследство на Васил Левски и да способства за написване на негова биография.
През 1933 г. Иван Попов участва в учредяването на комитета за възстановяване на родната къща на Левски в Карлово, а през 1934 г. е един от създателите на инициативен комитет за увековечаване живота и делото на д-р Иван Богоров в София.
Умира на 11 февруари 1966 г. в София. По време на активната му сценична дейност създава над 300 запомнящи се роли в театъра, а заедно с племенницата си Елена Снежина участва в заснемането на първите български филми: „Дяволът в София“ и „Под старото небе”.
