През всичките дни е нужно строго да се спазва Великият пост
Автор: Десант
Великият понеделник започва с най-строг пост. Разрешено е да се яде само хляб, плодове и зеленчуци, а манастирският устав предвижда пълно въздържание от храна.
Във втория ден на Страстната седмица – Велики вторник, се допуска приемът на сурова храна без растително масло.
Във Великата сряда Юда предава Спасителя за 30 сребърника. В храната може да се употребява сурова храна без мазнина.
Във Велики четвъртък започват основните приготовления за Възкресение Христово. Вярващите приготвят съответните блюда – пекат козунаци, боядисват яйца и пр. Наричан още Чист четвъртък, в този ден християните се стараят не само да изчистят душата си, но и тялото, като се измиват по изгрев Слънце. Традиционно на масата се сервира хляб и осветена сол.
В скръбния Велики петък, известен и като Разпети петък, православната традиция повелява да си припомним страданията на Спасителя, неговата смърт и последвалото погребение. До изнасянето на вечерната служба в църквата на плащеницата, в която е било завито тялото му (представляваща изображение на лежащия в гроба Христос), миряните трябва да се въздържат от приемане на храна. Това е денят с най-строг пост през целия период на Великите пости.
Във Великата събота е прието да се освещават козунаците и другата храна, приготвена за Възкресението Христово.
Трябва да се уточни, че през цялата Страстна седмица е нужно строго да се спазва Великият пост. Най-добре е да се откажем от месните блюда, рибата, млечните произведения и яйцата, както и от всякакви развлечения, танци и пеене.
Забранено е в тези дни да водим и разпътен начин на живот, да нагрубяваме и обиждаме ближните си, да лъжем, крадем и допускаме грешки. Не бива и да проявяваме суета. През Страстната седмица следва да избягваме и негативните прояви като бездушност, завист и да носим тревога в сърцето си.
