Колкото и да не е за вярване, старите игри може да са интересни и на днешните малчугани
Автор: Диана Славчева
Кой не е мечтал да се върне в детството – поне веднъж да изживее отново онези безгрижни дни, пълни със смях и игри. Онези игри, които днес са позабравени, защото е дошло ново поколение, което вече се вълнува от други забавления – по-модерни, по-технологични...
Кое дете днес търкаля билички или пък скача на ластик?! Съвременните малчугани прекарват свбодното си време във виртуалните пространства и се вълнуват от компютрите и смартфоните. Но ето, че времето може да върне своя ход и в разгара на технологичния ХХІ век деца да заскачат на куцанка или да стрелят с фунийки така, както са го правили техните родители, когато са били малки.
Късметът да преживеят това имаха посетителите на етнографската експозиция в Бургас в нощта на музеите. Дворът край някогашната Бракалова къща се изпълни с деца и родители, а майки и бащи показваха на наследниците си как са се забавлявали в детството си.
Момченцата се трупаха край оградата, на която бе окачена мишена, и всеки се опитваще да я уцели с издухана през тръбичка фунийка.
Други – и момченца, и момиченца, бяха клекнали насред тревната площ, за да играят на билички.
Две каки бяха опънали между краката си ластик и малки момиченца се учиха да скачат на него така, както им показваха техните майки.
Край тях техни връстници хвърляха камъче върху разчертаната „дама“ и на куц крак отмерваха номерираните квадрати.
Колкото и да не е за вярване, оказа се, че старите игри може да са интересни и на днешните малчугани. И че са истинско живо нематериално културно наследство – нека не бързаме да го обявяваме за мъртво. То все още може да носи удоволствие и забавление. Просто трябва да го припомняме. Както направиха в тази незабравима вечер служителите на бургаския музей.
