Призраци на пирати и викинги, пазещи безценни съкровища, и до днес привличат интереса към малкия къс земя насред морето край Бургас
Автор: Десант
Единственият „обитаем“ остров у нас утре ще бъде именник. Той носи името на света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка), чиято памет се почита на 22 декември.
Парчето вулканична скала се извисява на 4 морски мили (около 6,5 км) югоизточно от бургаския бряг – между носовете Чукаля и Атия.
Тази шепа земя крие неподозирани съкровища – и в прекия, и в преносния смисъл. Тук се преплитат спомени за вълнуващи исторически моменти, старинна архитектура, романтични, религиозни тайнства, драматични политически събития, престъпления и наказания и множество легенди.
В миналото островът привличал пиратите като мухи на мед. Оттам тръгват и безсмъртните сказания за заровено тук златно имане.
Дори и до днес се е запазило поверието, че призракът на един от морските разбойници продължава да пази несметни богатства, скрити нейде из катакомбите, за които се вярва, че съществуват под тукашните скали. Такива подземия не са намерени, но това не пречи да се твърди, че просто входът им е много умело замаскиран...
Но пък със сигурност се знае, че в миналото е имало островен манастир, за който в един от първите броеве на вестник „Десант“ проф. Иван Карайотов изказа твърдение, че е най-древният в България. По думите му, доказателствата за това най-вероятно може да се открият в архивите на Вселенската патриаршия.
Засега най-ранното свидетелство за съществуването на светата обител, която също носела името на света Анастасия, е една грамота на вселенския патриарх Иеремия ІІ, публикувана от гръцкия историк Ламброс Кемперидис. Документът е с дата – юни 1575 г. и цели укрепването на манастира, в който се подвизавали монасите Матей и Никодим.
Българо-гръцката църковна разпра през втората половина на ХІХ век също намира поле за изява тук. Първоначално светата обител била ставропигиална, т. е. директно подчинена на цариградската Вселенска патриаршия. След дълги перипетии и спорове най-после през 1901 г. „Света Анастасия” е предадена на българското духовенство.
В много от битуващите легенди светицата, патрон на острова, играе централна роля. Така например, според една островна притча манастирът бил спасен от попълзовенията на кавказките пирати, известни като лази, от чудотворната икона на св. Анастасия. Когато морските разбойници нападнали светата обител, монасите се затворили в островната църква и започнали да се молят. Светицата чула молитвите им и изпратила страховита буря, която потопила пиратския кораб.
Вкаменените останки от пиратското морско корито и сега може да се видят край югоизточния бряг на острова. Във вид на причудливо скално образувание, редом с останалите природни феномени, съществуващи тук, наричани Дракона и Гъбата, за която пък някои смятат, че всъщност е фигура на вкаменен монах.
Съществуват предания и че до парчето земя край Бургаския залив достигат и едни от най-великите мореплаватели в историята – викингите. Но досега тези слухове не са подкрепени с някакви писмени сведения.
В по-нови времена останките от островния манастир са превърнати в затвор. Тук са изпращани на заточение политическите противници на царския, а по-късно и на комунистическия режим. По този повод през годините на тоталитаризма островът е прекръстен на „Болшевик”. Дълго време на неговата територия тържествено биват връчвани партийни книжки на новоприетите членове на БКП.
След това постепенно оживлението напуска парчето скала насред морето.
Началото на новото му „заселване“ се поставя през лятото на 2014 г., когато благодарение на изпълнението на европейски проект, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие”, отново отваря врати островната църква, превърната днес в музей. Посетители посреща и лекарната, предлагащи чудодейни билки и отвари, и ресторант с автентични бургаски ястия по стари рецепти.
Романтичното място бързо се превръща в най-горещия летен хит сред туристите и е едно от най-посещаваните места по нашето Черноморие.
За съжаление, празникът на неговия патрон – лечителката света Анастасия, е през първия зимен месец, а достъпът до острова в този ден по принцип рядко е възможен. Като правило корабите правят рейсове до тук най-късно до края на октомври.
