Това заяви заместник-главният прокурор на брифинг относно ареста на семейство Баневи
Автор: Десант
„Парите от „Полимери”, вместо да постъпват в предприятието и да бъдат за работниците, постъпват в офшорни сметки. Това е един от начините на източване и е един от начините, които ще бъдат проверявани във връзка с разследването срещу Евгения и Николай Баневи“, заяви заместник-главният прокурор Иван Гешев на брифинг относно ареста на семейство Баневи, цитиран от агенция БГНЕС.
По отношение на намерените ценности в дома на сем. Баневи Гешев заяви, че най-ценното са откритите документи за собственост на офшорни дружества в офшорни зони.
Парите от обезкостяваните предприятия са отивали в офшорни зони, в офшорни сметки, посочи той. „В т. нар. имение са намерени и много злато, скъпоценности. Обемът е потресаващ“, каза Гешев. „Тези неща са парите на работниците от тези предприятия“, коментира той.
„Не съм запознат с начина, по който са били арестувани, този въпрос е към френските власти. Много деца от много заводи и те са останали сами“, каза Гешев в коментар на писмо на сем. Баневи до медиите, в което заявяват, че при ареста им децата са оставени сами.
Директорът на СДВР старши комисар Ивайло Иванов заяви, че имението е било много добре укрепено и се е наложило да бъде използван специализираният сектор „Кобра“. „Огромно имение, с много стаи, имаше много добре укрепени помещения“, посочи той и допълни, че за проникване в стаята с ценностите на ключаря са му били нужни няколко часа.
Гешев добави, цитиран от Агенция „Фокус“: „Делото „Полимери“ ще онагледи бандитската приватизация в страната ни. Държавата досега не е контролирала по никакъв начин предприятия от първата вълна на масовата приватизация.
Предмет на производството е приватизирания завод „Полимери“ и по-точно неговото източване. Ситуацията, както я описват документите и свидетелите е следната: придобиват се предприятия от първата вълна на масовата приватизация. До този момент държавата не обвързала това по никакъв начин с последващ контрол. Нито дали ще се развиват тези предприятия, нито дали ще се инвестира в тях или ще се увеличават работните места. Абсолютно нищо – някой ти подарява едно предприятие.
Резултатът с „Полимери“ е, че започва неговото източване по различни начини и накрая стигаме до откровеното рязане на скрап на каквото е останало от завода. Резултатът е 1800 души на улицата. Това дело ще онагледи т.нар. „бандитска приватизация“.
Наблюдаващият делото прокурор Мария Дойчева заяви, че семейство Баневи са получавали парите от дейността на „Полимери“ по сметки на други, контролирани от тях дружества.
„В обвиненията не са включени апортите. По схемата за присвояване ще продължи да се работи сега, след като сме намерили откраднатите документи, укрити от сем. Баневи в бивш офис на техни дружества в град Варна“, уточни тя.
Дойчева обясни, че „Полимери“ има множество развити пазари в чужбина, като на контрагентите е казано да внасят парите за закупените стоки не по сметка на „Полимери“, а по сметки на други, контролирани от сем. Баневи дружества. „Вторият начин е вземане на ръка на суми от касата на предприятието при приватизирането на същото“, обясни прокурор Дойчева.
Тя посочи, че дружеството не извършва активна търговска дейност от 2010 г., но до 2012 г. то има все още някаква търговска дейност.
„Данните за извършвани престъпления са от свидетелски показания, които сега ще засечем със счетоводната документация.
Работата по случая е започнала след сигнализираща справка, пристигнала миналия месец в Спецпрокуратурата. След това сме изискали всички спрени, висящи в страната дела по този случай. Обединили сме 4 от тях, възобновили сме ги. Те са били спрени от прокурори – едно е в Окръжна прокуратура – Варна, две в Софийската градска прокуратура и едно висящо в Софийска районна прокуратура, което не е спряно. Делата са били спрени заради това, че не е било установено кой е извършител“ обясни още тя.
Прокурор Дойчева обясни още, че обект на разследване са множество предприятия. „Обект на разследване са „Елма-Троян“, което е било източено преди да бъде източено „Полимери“ и по същия начин е било нарязано на скрап преди да бъде обявено в несъстоятелност. Става дума за завода в Костенец, който не е бил нарязан за скрап, но е бил продаден на КТБ през 2012 г. Става дума и за други предприятия, за които в хода на работата ще излязат документи“, каза още тя.
