Той е създаден по българо-японския проект за проучване на традиционното животновъдство в южните части на Балканския полуостров отпреди периода на модернизация
Автор: Десант
Учени създадоха дигитален архив от снимки „Овчарството в България” (вижте го ТУК). В изследователския българо-японския проект „Проучване на традиционното животновъдство в южните части на Балканския полуостров и архивиране на снимков материал отпреди периода на модернизация“ участие взеха доц. Светла Ракшиева, д-р Мария Маркова и Елка Минчева – етнолози от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, д-р Мария Йотова от Университет Рицумейкан, Япония и проф. Масахиро Хирата от Университет Обихиро по аграрни науки и ветеринарна медицина, Япония.
Бяха проведени теренни проучвания от българския и японския екип на проекта на традиционното овцевъдство различни места в България, както и в някои областни архиви. В резултат на 3-годишната съвместна работа (2014 – 2017) е създаден дигитален архив от 891 снимки, които показват обществените и икономически промени, настъпили в България през изминалото столетие.
Институтът по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН разполага с множество архивни снимки, които са богат източник на информация за животновъдството в региона през последните 100 години, като общо са проучени над 2500 фотографии, уточняват от ИЕФЕМ.
Най-старите снимки са от последното десетилетие на ХІХ в., но за тях няма точна датировка. Най-старата датирана снимка е от 1905 г., а най-новата – от 1986 г.
От тях бяха подбрани и публикувани на сайта на проекта 891 фотографии, разделени в различни категории: животновъдни техники, хранителни технологии, храна и хранене, селища и стопански постройки, пейзаж, облекло, материална култура, празници.
Към всяка снимка е добавено подробно обяснение на български, английски и японски езици, обхващащи широка тематика за бита и поминъка на овчарите.
Дигитализирането и осигурянето на достъп до този архив от фотографии е важно както за широката научна общественост, така и за всички граждани, които проявяват интерес към традиционната култура, история и поминък на българския народ. Нещо повече, това е един голям принос не само за развитието на науката, но и за опазване културното наследство на България.
Овцевъдство се практикува в България и на Балканите в продължение на хилядолетия и млякото е важна част от живота на хората в региона. Голямото разнообразие от обичаи и традиции, свързани с овцевъдството и преработката на мляко, кореспондират с идентичността на хората в региона. Но днес това богато културно наследство е застрашено от изчезване.
Социално-политическите промени, настъпили в страната след двете Балкански и Първата световна война, колективизацията и индустриализацията на селското стопанство при социализма, както и демократичните реформи след разпада на социалистическата система, слагат край на трансхумантното овцевъдство в региона.
Подвижното животновъдство претърпява коренни промени особено по отношение на сезонните миграции към Егейско и Черно море, като много от традиционните практики днес са безвъзвратно изгубени, изтъкват още от ИЕФЕМ.
