Ще бъдат извършени и теренни проучвания за мартенските обреди в общините Русе, Сливо поле и Борово
Автор: Десант
През следващата година русенският музей ще изготви дигитален каталог на мартениците. В него освен пролетният символ, ще се включат също първомартенски картички и фотографии от първомартенски събития, които ще бъдат събирани в продължение на 12 месеца.
След като бъдат заведени във фонда на музея, новите постъпления ще се дигитализират, а готовият продукт ще бъде достъпен за ползване на сайта на институцията, който в момента е в процес на обновяване.
Паралелно със събирателската дейност, музеят ще извърши и теренни проучвания за мартенските обреди в общините Русе, Сливо поле и Борово. Бивши и настоящи учители от детски градини ще споделят добри практики при провеждането на тържества с децата на Първи март, ще бъдат интервюирани жени, превъплъщаващи се в образа на Баба Марта, ще се документират техники за изработването на мартеници в миналото и днес.
Сред респондентите ще бъдат привлечени и читалищни деятели, самодейци, майстори занаятчии, производители, търговци и потребители. Събраните мартеници и разказите за тях ще могат да се видят в планираната изложба „Първомартенските празници“ в Историческия музей.
Необходимостта от проучвателска и събирателска работа по отношение на иначе популярната традиция за носене на мартеници е вдъхновена от реалното отсъствие на мартеници в българските музеи като културна ценност. Дали заради популярната и днес практика за закичване с мартеници или заради липсата на времева дистанция, местата на памет рядко показват подобни модели и почти не изучават трансформациите им в съвременните градски пространства.
Мартеницата и първомартенската обредност са вписани в представителната листа за нематериално културно наследство на човечеството към ЮНЕСКО. Единствените активности в това направление са детските работилници за изработване на мартеници, които преобладаващата част от музеите в България правят, но те нямат научна стойност, а културните практики се развиват и се нуждаят от регистрация на новите и миналите им форми.
Работата по изучаването и популяризирането на мартениците цели съхраняване на паметта за развилите се през ХХ в. традиционни културни модели, свързани с първомартенските празнични практики.
Стремежът е да се остойности материалното и нематериалното културно наследство чрез различни форми на репрезентация и интерпретация, а чрез използването на дигитален достъп до музейните колекции наследството да бъде споделяно с широк кръг публики.
Проучванията на първомартенските традиции става възможно благодарение на проект на русенския музей по програма „Културно наследство“ на Национален фонд „Култура“, чиято реализация ще приключи през 2022 г. Ръководител на проекта е Искра Тодорова, уредник в отдел „Етнография“ на русенския музей.
