В Босилеград отбелязаха и 20 години от откриването на неговия паметник в града
На 18 февруари в Босилеград бяха отбелязани 152 години от безсмъртието на Васил Левски и 20 години от откриването на неговия паметник в града.
Събитието беше организирано от Столична община и от Културно-информационния център (КИЦ) „Босилеград“. На него присъстваха генералният консул на България в Ниш Димитър Цанев, депутатът от „Възраждане“ Ангел Георгиев, народният представител от ПП-ДБ – Елисавета Белобрадова, бившият евродепутат Ангел Джамбазки, членове на ВМРО, кметът на Кюстендил Огнян Атанасов, заместникът му Николай Дочев, председателят на Общинския съвет на Кюстендил Димитър Велинов, гости от България и местни граждани.
По традиция отбелязването на годишнината от смъртта на Левски се почита отделно от община Босилеград и от Културния център. Днес обаче стана ясно, че община Босилеград ще почете годишнината от смъртта на Апостола на свободата в утрешния ден – 19 февруари.
За съжаление, днес за отбелязването на паметта на Левски сме предимно гости от България, посочи в словото си генералния консул Димитър Цанев. Той изтъкна, че това се дължи на една политика на местната власт, насочена срещу Културния център, който е единственият стожер на българщината, останал в Босилеград.
„Полагаме усилие за промяна, надявам се, че ще дойдат по-добри времена за българския дух, а това ще стане, когато Сърбия влезе в ЕС по естествен начин“, сподели дипломатът.
„Вашето присъствие тук е не просто отдаване на почит пред паметта на Левски, но и солидарност към българите от Западните покрайнини“, каза председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов.
Той посочи, че 144 са паметниците на Левски в България и 24 – сред българските общности по целия свят. „Пред тези паметници свеждаме глави и отдаваме почит на човека, който, по пример на Исус Христос пред разпятието, увисна на бесилото съзнателно, жертвайки живота си в името на свободата, народовластието, справедливостта, патриотизма и човеколюбието.
Век и половина безсмъртие е доказателство, че Левски е не само национална, но и световна величина и гордост за всички българи, независимо къде се намираме“, каза Николов. Той допълни, че идеологията на Апостола на свободата изповядва именно универсалните идеи на европейската цивилизация.
Идеите на Левски – за свободна България, в която всички са равни и наравно с другите европейски народи, сме ги изпълнили, въпреки всичките ни кривици и недостатъци, каза депутатът Елисавета Белобрадова. Наша е тежката задача да опазим тези идеали, подчерта тя.
Проф. Павлов: 1396 г. не може да се смята за края на българската държава
https://www.youtube.com/watch?v=tVh6L6JPM8I
мин. 59:29
Проф. Павлов греши:
"Schei" (Произношение: "шкей") не е унгарско наименование за българите и няма общо със "секлерите".
Това е румънско име с латински произход, "scheau" е единственото число (Произношение: "шкяу"), "schei" множествено.
Членуваните облици: scheaul (произношение: шкяул), scheii (произношение: шкеи).
тоест: scheau, schei; scheaul, scheii; (произношение: шкяу, шкей; шкяул, шкеи)
Произхожда от латинската дума "sclavus" (Произношение: "склавус") = "роб", обаче и "славянин", особено "българин".
Има подобна дума на албански: shqa (Произношение: "шкя"), множествено shqe (Произношение: "шке")
Членуваните облици: shqau, shqete.
тоест: shqa, shqe; shqau, shqete
вижте сайта Wiktionary за тези 2 думи или:
книга Albanian Etymological Dictionary на Vladimir E. Orel (1998) за “shqa”, страница 432
https://en.wiktionary.org/wiki/shqa
Etymology
From Late Latin sclavus or Sclavus, from Byzantine Greek σκλάβος (sklábos, “Slav”) or Σκλάβος (Sklábos).[1] Compare Romanian șcheau (“Bulgarian, (South) Slav”), șchiau, Aromanian shcljau. Doublet of skllav (“slave”), a later borrowing.
Noun
shqa m (plural shqe, definite shqau, definite plural shqetë)
a Bulgarian (or generally any person of South Slavic ethnicity)
References
Orel, Vladimir E. (1998) “shqa”, in Albanian Etymological Dictionary, Leiden, Boston, Köln: Brill, ISBN, page 432
