Защо им е на децата в селото стадион, като спортното съоръжение може да се ползва за конюшня?
24 Октомври 2011, Понеделник
Кабиле. За повечето хора това име напомня стария тракийски град, който е един от стоте национални туристически обекта.
Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net
Но Кабиле е и съвременно село до Ямбол, в което живеят над 2000 човека и където кадровите неволи на ГЕРБ също оставиха своя отпечатък по подобие на десетки населени места у нас.
Във финансово изражение белите, натворени от актива на Бойко Борисов, може и да не представляват чак такава огромна сума, но за местните жители това си е истинско състояние.
Вече втори мандат кмет на Кабиле е Георги Динев. Той е типичното олицетворение на истински последовател на министър-председателя. Тръгнал от една странна партия, прелетял като пеперудка на друга…
Повечето членове на ГЕРБ са минали тъкмо по този път в търсене на актуално популярната политическа организация, та да се залепят и те за нея и да трупат облаги.
Динев е втори мандат начело на селото. Най-напред се кандидатирал от партията на Софиянски – Съюз на свободните демократи Помните ли, че имаше такава партия? После му се усладило, та през 2007 година вече турнал до името си ГЕРБ – на миналите местни избори това бе най-печелившата комбинация.
Сега Динев пак иска да е кмет и по инерция отново с името на Бойко Борисов на уста. Има само един малък проблем, но Динев едва ли е тръгнал да го разяснява на избирателите си – как точно кмет на едно село се вписва в групата Граждани за европейско развитие на България.
Ако човек погледне обаче какви ги е свършил селският кмет от партията на Гражданите, ще разбере, че противоречие няма. Каквото правят активистите на ГЕРБ по големите градове, това е направил и нашият главен герой в село Кабиле. За има-няма четири години от селце със своя собственост то се е превърнало в територия на частни интереси. Динев продаде де що имаше за продан.
Най-напред хвърли око на Културния дом. За какво му е на село Кабиле култура – нито кино има вътре, за да се прожектират филми, нито танцови състави има нужда да идват, за да изнасят представления. Изобщо най-добре да се настани там нещо като за стомаха.
Културата кучета я яли. Речено – сторено. За 57000 лева домът е шитнат по бързата процедура и сега там има сладкарски цех. Което все пак е някак приемливо за културен дом, защото можеше и да е работилница за бахур…
След това дойде ред на стадиона. Така де – Кабиле никога няма да има голям футболен клуб от национален мащаб, за какво му е игрище? Децата от селото могат да си тичат и по прашните улици или да ритат по разни околни полянки.
Не им трябват луксове като цял стадион. За 75000 лева съоръжението бе продадено на частник и сега е превърнато в конеферма. По терена, в който някога е била изградена и специална дренажна система за оросяване на тревата, вече припкат кончета и омирисват с отпадъчния си материал цялата околия.
Важното е, че пъргавият търговец Динев добре се справя с алъш-вериша.
Накрая, поради липса на други, изградени с общия труд на хората, обекти, които да хариже на тоз и оня, Динев се зае и с продажбата на самото село на парче.
Вече успя да пласира Ханъм баир – височинка в центъра на Кабиле. Тя бе продадена за около 95000 лева на предприемач, който реши да гради там мощности за енергия от вятъра.
Междувременно новият собственик се облажи с около 90000 лева, та покупката му излезе безплатна. На мястото на баира някога имаше каменна кариера, от която бяха останали железа в огромно количество. Та след като ги продаде, частникът си възвърна инвестицията.
Сега из селото се говори, че никакъв ветрогенераторен парк няма да се строи там, а купувачът е успял да препродаде Ханъм баир за 300 000 лева, та е излязъл доволно на печалба. Въпросът е обаче – къде са парите на селото?
По закон 70% от сделките в малките населени места отиват в общинския бюджет (в случая това е община Тунджа), но останалите 30% остават в съответното село или малко градче и би трябвало да се влагат за развитието им.
За два мандата Динев успя да очертае само едно ново игрище. Къде ли са потънали останалите хилядарки?
В предизборната си програма Георги Динев обещава да работи за селото, да гради инфраструктура и да се погрижи за гробищния парк. За последното му вярваме – ако продължава с такова усърдие търговията, скоро единственото място, където хората от селото спокойно ще могат да се настанят, ще са точно гробищата. Всичко друго ще е на тезгяха за продан.
