Изнасят обезглавеното тяло, намерено насред Велики Преслав на 10 октомври 2009 г.
29 Ноември 2011, Вторник
Валентин Христов и Юри Юриев от Велики Преслав, известни повече като Касапите, влизат в затвора доживот.
Автор: Ева Сърнова
Това реши състав на Шуменския окръжен съд с председател Свилен Станчев в края на миналата седмица. 20-годишните цигани бяха признати за виновни за престъпление, нечувано по своята жестокост и само поради тяхната младост съдът не им даде най-тежкото наказание – доживотна присъда без право на замяна.
Във Велики Преслав обаче никога няма да забравят ужаса от зловещото престъпление. И не спират да оплакват безобидния местен млекар Мехмед Тефиков, обезглавен от Христов и Юриев – бавно и мъчително, докато бил още жив.
Тефиков бил тих и спокоен човек. Така и не създал семейство. Всяка заран с колелото разнасял из градчето прясно издоено мляко от десетината крави, които отглеждали със 73-годишния си баща. В края на седмицата обичал да си пийва в преславската дискотека. Там на 10 октомври 2009 г. се срещнал с убийците си.
Хронология на зверството В центъра на градчето, на метри от общината в 8,30 часа сутринта в алеята между старото читалище и църквата „Св. Архангел Михаил, случаен минувач вижда потънал в кръв обезглавен труп. Няколко часа по-късно в недовършен строеж наблизо полицаи откриват и главата, оглозгана от улични кучета.
От първите заключения на съдебните лекари става ясно, че преди да бъде умъртвен, с него са извършени блудствени действия.
Паниката в градчето стана още по-голяма, когато се заговори, че причината е етническа вражда.
Според доказателствата по делото до полунощ на 9 октомври циганите и жертвата Мехмед били в дискотеката. Мехмед имал пари от продажбата на мляко и почерпил всички от компанията. В един момент Валентин и той излезли от заведението. Според обвинението да извършат сексуални действия. Мехмед трябвало да си плати, но отказал. Така между двамата избухнал скандал.
Според паталогоанатома няма данни жертвата да е бил хомосексуалист. Докато Валентин Христов е бил осъждан още като непълнолетен за извършени хомосексуални сношения в съучастие с брат си с трето лице.
Тъй като минало много време от излизането на двамата от дискотеката, Юри и негов приятел Звезделин тръгнали да ги търсят. Били привлечени от стенанията на Мехмед. Заварили Валентин да лежи върху него и да удря главата му в бетоновия под. Той веднага викнал на Юри: "Вади ножа и му режи главата". Юри го направил.
По-късно Звезделин беше освободен от ареста и привлечен само като свидител. На процеса обаче отказа да свидетелства.
Съдебният процес и грешките на следствието На предварителното изслушване по процеса в съда през юни т.г., двамата подсъдими отказаха да се възползват от съкратено съдебно следствие. Тогава Христов и Юриев имаха възможността да се признаят за виновни и да получат по-малка присъда. По закон тя трябва да е под минимума, т.е под 15 години.
Вместо това двамата предпочетоха делото да бъде гледано по общия ред и всички 20 свидетели и вещи лица да бъдат разпитани в съдебна зала. Не е ясно дали този съвет им дадоха служебните им защитници или те сами го решиха. Така се стигна до присъдата - решетки до края на живота им.
Тя може да се обжалва във Варненския апалативен съд, но според магистрати не е изключено това дело да влезе в учебниците като съдебна грешка. Очевидци няма. Двамата бяха осъдени по косвени доказатества и то главно по показанията на криминалистите, които са придружавали задържаните в столицата на т.н. «детектор на лъжата» в Института по психология
Техните отговори там обаче не бяха включени от прокуратурата в доказателствения материал по делото. Но точно това пътуване до полиграфа в София и от там обратно до Шумен даде най-важните свидетели по делото. Заподозрените пътували до там поотделно, карали ги в две полицейски коли. Придружавали ги цивилни ченгета. И точно пред тях убийците са разприказвали. Поне така твърдяха в показанията си криминалистите пред съда. Юри доста подробно описал как точно отрязал главата на Мехмед.
Служебно назначените защитници поискаха оправдателни присъди и за двамата. Адвокатите пледираха, че обвиненията са недоказани. Всички свидетели само преразказвали това, което са чули, а обвинението се позовавало само на показанията на тримата полицаи.
Пред никой друг те не са признавали за убийството. В залата дори свидетелства един от «килърите» Петър Атмаджов, един от шестимата обвиняеми по мегаделото. Той е бил в една килия с двамата подсъдими в шуменския арест. Окачестви ги като добри момчета. Пред него те винаги говорели, че не са извършили убийството.
И пред съдеблния състав заявиха, че са невинни и поискаха да бъдат оправдани.
В пледоарията си прокурорът Димитър Димов заяви, че през цялата си дългогодишна практика като юрист не се е сблъсквал с такова жестоко убийство. "Удовлетворен съм от присъдите. Считам, че деянията и на двамата бяха доказани по категоричен начин ", коментира той. Според него разследването е продължило доста време, тъй като е имало сериозни затруднения при събирането на доказателствата, унищожени от близките на извършителите. „Всичко това наложи да се назначат голям брой експертизи.”
Според него още в първите дни са се направили опити за тиражиране на причини от етнически и политически характер. „В това нямаше нищо вярно. Това са лични отношения между хора, които общо взето безделничат и в крайна сметка след употреба на алкохол и скарване, стигат до този резултат. Всичко това го казвам, за да подчертая, че това са млади момчета, които за съжаление са тръгнали по един неправомерен път и са стигнали твърде рано до на най-тежкото престъпление."
Непоносима обаче е мъката на бащата на жертвата. След смъртта на сина си 73-годишният вдовец Рамадан Тефиков живее сам в къщата. Двамата му други синове заминали на гурбет в Холандия. Той разпродал всички крави. Оставил само една да го изхранва. Не говори със съседите си, не вдига телефона, когато синовите се обадят от чужбина. Комшиите разказват, че го чуват да вие от мъка. И да си приказва само с добичетата в двора.
