Наричанията на вадените от котлето украшения са за здраве, берекет и любов
Автор: Огнян Марков
Никой не си спомня кога преди много години е било поставено началото на ритуала „Напяване на пръстените“ в Етрополе. Но всички знаят кога е този празник – на 13 и 14 януари, когато всъщност е и Нова година по Юлианския календар. А това вече достатъчно ясно говори, че традицията му е дългогодишна.
Провежда се винаги край течаща вода – до чешма, край река или близо до воденица.
На първия ден, на 13 януари, става топенето на пръстените.
Край чешмата или на воденицата се събират мъже и жени от различни възрасти, моми и ергени. Украсява се котле с китка от босилек и здравец, превързана с червен конец.
Музиката свири народни хора, пеят се хорови песни, за да се съберат млади и стари.
Шествието в Етрополе от години тръгва от Зольовата чешма. Тя е свързана с една легенда – за любовта на етрополската мома Рашка и бедния чобанин Дончо.
Те се срещали всяка вечер на чешмата и Дончо отпивал от нейната стомна. Появил се обаче богат турчин – Рустем ага, който поискал Рашка да стане негова жена. Прогонен, Дончо повел дружина в Средна гора. Но продължавал да страда по любимата мома.
Тогава на помощ на младите се притекъл друг етрополец – майстор Зольо, който бил иконописец и резбар. Той занесъл на Рашка изработен от него иконостас, в който бил скрит кинжал, даден от Дончо. С него смелата мома убила турчина Рустем ага и избягала в Средна гора при своя любим.
В едно сражение обаче Дончо паднал убит, след което Рашка повела неговата дружина. А майстор Зольо съградил чешма на мястото на извора, където двамата влюбени се срещали всяка вечер, за да се помни във вековете тяхната любов.
Преди началото на празника около Зольовата чешма цари оживление. Публика и деца от певческата и танцовата група, пременени в носии, с нетърпение чакат началото на ритуала. По-възрастните жени, участнички във фолклорната формация „Димана“ към читалището в града, уточняват всички подробности около воденето на празника.
Същността му е в украсеното вече котленце, пълно с напята и благословена чрез напяването вода, да се пуснат дребни предмети – пръстени, обеци, гривни и други украшения. И след като престоят една нощ в напятата вода, да се извадят на следващата сутрин, за да се извърши наричане за слуката през годината на всяко от тях.
Ритуалът задължително започва с песен и обредно хоро. След него идват седенкарските песни, тъй като точно на тези събирания – седенки и беленки, някога са ставали и всичките тези наричания в социалната общност.
Обредът по напяване на пръстените се води от възрастна жена, наречена кокорбашийка. След обръщението към моми и момци, етрополци и чуждоселци, за които се предполага, че тази година ще се годят и оженят, тя се обръща към всички присъстващи с „Добре дошли да пеем пръстенете и да предричаме щастие.“
После кокорбашийката приканва присъстващите: „А сега пръстен или гривна в котленцето пуснете, желание си намислете, през нощта само хубави сънища сънувайте, утре весели дойдете, а наричането на колежката оставете.“
Всеки може да пусне пръстен или друго украшение в котлето – и моми, и момци, и деца, и булки, и женени мъже, и възрастни хора.
Предметите за наричане се поставят в котлето по време на следващото ритуално хоро. Прави се и още нещо важно. Знае се, че каквото се присъни тази нощ срещу 14 януари на човек, това ще му се случи през годината. И за да имат всички само хубави сънища, вземат си по време на хорото по няколко зрънца жито или ечемик, поднасяно им в паничка.
Според поверието, всички трябва да сложат зърната под възглавниците си вечерта, за да сънуват наистина само хубави неща и да са здрави и честити през годината.
Котлето с пръстените и другите накити се взема от кокорбашийката и се окачва на чимшира в градината й да пренощува там.
На следващия ден се гадае и нарича. Ако водата в котлето е замръзнала през нощта, което едва ли е необичайно за това време, означава, че годината ще бъде здрава – няма да да е суха, а богата и плодородна.
После всеки чака с нетърпение да чуе какво наричане ще му се падне, когато почнат да се вадят накитите от котлето. То се извършва само от възрастни жени, деца не могат да правят това. И е задължително да става в първата половина на следващия ден, 14 февруари.
Кокорбашийката отново води ритуала като се обръща към присъстващите с „Добре дошли да пеем пръстените и да предричаме щастие.“ И завършва словото си с „Всички да сме живи и здрави тази година.“
После тя вади едно по едно пръстенчетата и другите украшения, потопени във водата на украсеното котле, и почват наричанията. Те са и сериозни, и шеговити, и за любов, и за богатство, и за берекет, и пълна с деца къща. Освен традиционните новогодишни пожелания, наричанията още са момата да се задоми за желания момък, определят какво ще е поведението на невестата пред свекървата, разкриват характерите на моми и момци. Всичко това е придружено от много смях, весели закачки и музика.
Празненството завършва с голямо хоро, на което се хващат млади и стари.
Всъщност този ритуал, специфичен за Етрополе, е разпространен във времето и на други места в Средногорието. В Копривщица също се отбелязва на Василовден, но по Григорианския календар – на 1 януари. Там се събират моми, ергени, невести, възрастни. Ергените отсичат голям дрянов клон, слагат го в бял медник с “мълчана” вода (защото се налива при пълно мълчание), а на дъното хвърлят ечемик за плодородие. Малко момче, което е последно родено в семейството, вади предварително поставените там пръстени, завързани с червен конец и здравец, за да бъдат наречени.
Подобен е и обичаят Ладуване. За разлика от сурвакането например, в него участват само моми. Те се събират срещу Нова година на мегдана, играят хора и пеят песни. На други места из страната подобно напяване се прави и на Гергьовден – с китки и пръстени, но пак само от моми, като по този начин се гадае за бъдещата им женитба.
Празникът „Напяване на пръстените“ има своето специфично място в духовния живот на етрополци. Със своя жизнерадостен заряд за вяра в доброто и надеждата за здраве и берекет през новата година той обединява хора от различни възрасти.
