Едно време в деня преди Гергьовден децата и младежите отиваха в гората или хукваха по ливадите да наберат ароматни цветя, с които свиваха дъхави росни китки и венци.
Автор: Христина Митева
С тях се закичваше вратата на всеки дом – за здраве и плодородие през годината, а също и кошарите, хамбарите, агънцата, обора...
Замесваха се хлябове и погача, която щедро се шареше с цветя и агънца, а в средата й се поставяше голям кръст от тесто. С нея рано сутринта на Цветен Гергьовден се обикаляше къщата, двора и кошарите, като се шепнеха молитви за плодородие и благодатност.
После се освещаваше избраното за курбана агне, което трябваше да е мъжко, тригодишно, здраво и без кусури. Палеше се свещ, полагаше се ръка на главата му и стопанинът на дома изричаше молитва, като захранваше животното с хляб, сол и зелена трева, за да е сита годината. Едва след това посягаше да отнеме живота му като дар за свети Георги.
Приготвяха се ястия с пресен лук, чесън, лапад и киселец, набрани от градината. След като се подреди трапезата, на която всеки е добре дошъл да похапне, че да е пълна и сита годината, тя се прекадяваше и стопанинът отново прочиташе молитва, в която се споменаваше светията, покровител на стадата и овчарите.
След обяд се извиваха кръшни хора и ръченици и се връзваха люлки, на които се люлееха и млади, и стари. Вярваше се, че на този, който не се полюлее на тях, няма да му върви през годината.
В този ден свекървите и по-старите жени отвеждаха тазгодишните невести под цъфнала ябълка, където кръстници и кумове сваляха с песни и шеги сватбените им одежди и обличаха младите булки с обикновените ежедневни дрехи на зряла и сериозна стопанка, върху чиите плещи от този момент ляга грижата за дома.
Освен празник на светията, победил змея, денят се честваше като победа на топлината и зеленината на пролетта над лютия студ и зимата – един тържествен преход към плодородие и надежда за добра сполука и берекет. Цветният Гергьовден бележеше прехода към новата скотовъдна година, продължаването на рода и осигуряването на изобилие.
Това беше ден, в който младите невести стават зрели жени, а напоените с кръвта на жертвеното агне лехи подхранваха надеждата за богата реколта и плодовитост във всеки дом.
