Така изглеждат софийските велоалеи – една от многото безсмислици
03 Април 2012, Вторник
Нещата не са такива, каквито изглеждат. Това е любима фраза на българските политици.
Автор: Ани Петрова
Те са убедени, че участват в нещо по-дълбоко, от национално и дори от глобално значение, жизненоважно и даже съдбовно.
Затова така и говорят, и действат. Дори, когато са се хванали като последни глупаци на медиен капан за безплатни луксозни телефони или когато некомпетентността им извира от устите им като исландски гейзер.
Понякога мъдростите за възрастни се съдържат в книгите за деца. Например в „Мечо Пух“:
- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!
Кметицата на София Йорданка Фандъкова вероятно е чела тази любима на много поколения детска книжка – все пак нали е бивша учителка – но делата й все повече се лашкат между пълната безсмислица и безсмисления пиар.
Пример за пълна безсмислица е намерението на столичната кметска управа да премахне велосипедните алеи от иначе пешеходния централен булевард „Витоша“.По думите на главния архитект на София Петър Диков, след поредното скъпо преустройство на някога тузарския булевард, колоездачите ще минават по обходни маршрути през съседните улици. Какво от това, че съседните улици са задръстени от паркирани автомобили, а по тротоарите им не могат да се разминат дори анорексички.
Доказателство за безсмислен пиар пък е пристигането на кметицата Фандъкова на сбирка на столичните рокери в пълно рокерско снаряжение – нищо, че пропътува в този си нелеп вид не повече от 300 метра: от кметството до площада пред храма „Св. Александър Невски“. Още по-голяма тъпня е личното обещание на Фандъкова да премахне забраната за движение на мотоциклети по бул. „Цариградско шосе“.
Хубава, голяма, съдържателна безсмислица бе и откриването преди години в центъра на София на велоалеи, състоящи се от две успоредни линии, очертани с боя по тротоарите така, както е било възможно – заобикалящи на места кошчета за боклук, а на други – цели автомобили, паркирани на тротоарите. По-късно шегобийци оформиха със спрейове продължения на тези „велоалеи“ по стените на сградите.
Лош, нахален, тоталитарен пиар подход лъха и от разходките на кметицата по строежи, водоеми и подземни тунели. И то защото нейният пресцентър и услужливи медии инатливо наричат тези воаяжи „инспекции“, докато русата дама не може да различи болт от баданарка. Да не говорим за „предсрочното“ откриване на обекти, закъснели с месеци и години или в незавършен вид, какъвто е примерът с паркинга при метростанцията до стадион „Юнак“.
Кметицата Фандъкова умее да върши нещата така, че нищо да не е свършено. Същото стана с махането на прословутите заграждения около паркинга за личните автомобили на депутатите, проснал се в сянката на храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Кметицата нареди да се махнат оградките и сега на входа на същия паркинг за богоизбрани нелепо стърчат полицейска будка и бариера, която буквално се явява врата в полето. Важното е, че депутатските автомобили пак са там и пак са охранявани.
Не остава по-далеч и президентът Росен Плевнелиев. На 26 март той направи страхотна реклама на конкретен модел електромобил на известна американска корпорация, като дори повози на него американския посланик по плочника пред президентството.
Всички медии услужливо съобщиха марката на електромобила и пуснаха с копи-пейст достойнствата му – така, както са съобщени от производителя. А също така и снимки на височайшия водач на електромобила на първите си страници. Един само „Труд“ си позволи да озаглави иронично фотоса „Автомонтьорът на държава“, но то бе само заради едничкия редакторски гъдел да си по-различен от другите.
На фона на тази неприлична реклама от страна на президента на кола „Made in USA”, защо ли да се учудваме тогава, че на поканата, разпратена от посолството ни във Вашингтон за приема на 3 март, се мъдреха фирмените емблеми на 4 големи американски корпорации...
У нас са на мода стандартите „Стара планина“ и акциите на земеделския министър Мирослав Найденов. Опитът му да въведе стандарт за хляба – такъв, какъвто бе някога – успешно изстреля цената му до небесата. Баш земеделецът бръкна в делвите с кисело мляко и в мандрите за сирене и кашкавал и пак постигна немислимото – бялото саламурено сирене стана по-скъпо от синьото швейцарско; киселото мляко задмина по цена киселата бира – светла и тъмна, а в цената на всяка пита кашкавал сякаш са калкулирани и по дузина трюфели.
Е, покрай здравия пиар в полза на правилните фирми някои нестаропланински производители гризнаха дръвцето, но който не работи – само той не греши.
Не стана дума за яйцата от щастливи кокошки, нали? Е, в тази акция така се омешаха министри, премиер, фермери, кокошки и петли (зад кадър), че едничкият възможен коментар е: „Големи яйца“!
Въобще управлението ни е като надприказване в сутрешно ток шоу. Някой беше направил страхотно сравнение: „Виждаш премиера Борисов – примерно пред услужливия Бареков – и изведнъж по телефона се обажда министър-председателя Борисов, за да скастри любвеобилния Бареков“.
Цялото това шоу изглежда толкова неправдоподобно, че прилича на кошмар. Впрочем цените в магазините оставят същото усещане. Дали не сме превъртели от добруване и благодат?
