Очаква ни грандиозна битка с агресивната политическа простащина
Автор: Стефан Солаков
Има такъв похват в древногръцкия театър - Deus ex machina. Когато на сцената действието се оплита и изходът става невъзможен, специално приспособление спуска сред артистите бог, който въздава правда и справедливост. У нас, в днешна България, нещата се закучиха до там, че появата на местното божество е необходимо и дори задължително всеки божи ден.
Древногръцки сюжети със съвременно балканско звучене ни спохождат почти непрекъснато. Драмата на миньорите от ГОРУБСО - Мадан завърши с фантастичен финал, надхвърлящ въображението и на най-смелите драматурзи в древността. Само за 24 часа „либералната“ ни държава принуди един уж свободен бизнесмен да продаде собственост на свой колега, който не изглеждаше голям мераклия, но трябваше да услужи на сегашната власт, за да изкупи стари грехове или тъмни уговорки с нейния върховен началник.
„Божествената“ развръзка явно поблазни и други несретници, попаднали в капана на днешната ни пазарна икономика. Бунтът в Кърджали, който последва събитията в Мадан, засега буксува, въпреки че се разиграва по същата схема – политическата върхушка натиска назначените от нея „свободни“ предприемачи и чрез неприкрит и брутален рекет се опитва да пренасочи както националните активи, така и народната любов към доминиращата партия в страната.
На тази страница често сме изтъквали артистичните качества на нашия премиер Борисов. Невероятните му превъплъщения в съвременния политически театър го изградиха като постоянен кандидат за нашенските „Оскари“, раздавани от жадуващата за всекидневни зрелища електорална тълпа.
И въпреки че сериозните анализатори го считат недостоен дори за „Златната малинка“, главният актьор на републиката продължава да препуска като легендарния Винету из почти всички обществени екшъни на българския екран.
Като споменахме за Винету, любимият и май, че единствен литературен герой на бате Бойко, веднага си спомняме и за златистите одежди от еленова кожа на прочутия индиански вожд.
Неговият последовател на „Дондуков“ 1 напоследък също се облича в жълто и буквално копира прерийните костюми на своя любимец. Само черният мустанг е сменен с лъскав джип, но маниерите и начинът на изненадващо придвижване са останали верни на каубойските маниери в далечното минало на Дивия запад.
Нов елемент в подготовката на сценичния образ са усилията на Бойковите пиари да съчетаят романтиката на американските прерии с образа на „Човека от народа“, така популярен по времето на бай Тошо от село Правец, заменил калните галоши с лачените трандафори на социалистическия тоталитаризъм.
Резултатът често пъти е стряскащо ефектен. „Аз съм прост и вие сте прости, затова се и разбираме“. Това каза премиерът Борисов на среща с бунтуващите се металурзи в Кърджали и получи за това си откровение бурните аплодисменти на оскотелите от глад и мизерия модерни роби на българския капитализъм.
Сценаристите могат да бъдат доволни – спектакълът „Винету из дивия български Югоизток“ премина на необходимото равнище и поне засега води в класацията за обществено-политически измами в съвременното публично пространство.
Въпреки безспорните успехи за изграждането на сакралния образ на любимия вожд и учител, екипът от майстори, който се труди неуморно на това отговорно поприще, напоследък започва да се притеснява от засилващите се съмнения сред някои по-начетени кръгове на нашата общественост.
Еретичните твърдения, че всъщност „царят наистина е прост“ колкото и да се тушират от верните царедворци, основателно тревожат сценаристите на политическата легенда, наречена Бойко Борисов. И тъй като парите за нейното задълбочаване и разкрасяване очевидно са безлимитни и почти сигурно безотчетни, надграждането на героичната драматургия продължава с неотслабваща енергия.
Вероятно си спомняте крилатите думи за приоритетите на ГЕРБ, огласени от оръженосците на Царя – надграждане и пак надграждане му е майката. Ето че сега се изправяме пред най-новото извисяване на нашия герой – той вече е Язон, прочутият аргонавт от древногръцкия епос, запилял се по далечните земи и морета на Кавказ, за да търси Златното руно и да спаси обеднелия си народ от смъртоносната прегръдка на коварната Северна мечка.
Около него кипят опасните води на българското и световно коварство, но пътят е „страшен и славен“ и само победата може да увенчае трънливата участ на преродения Винету в балканска България.
Така в шеги и закачки върви днешното време, където вместо хляб и просперитет, ни се предлагат пошлите зрелища, фабрикувани непрекъснато от управляващите политически мошеници.
Вълната от пропагандни безумия ни залива отвсякъде и може би е дошъл най-сетне решаващият момент, когато трябва да се запитаме: Наистина ли сме толкова прости, че да оставим съдбата на Отечеството в ръцете на поредните политически разбойници?
Нуждаем се от бърз и откровен отговор, защото решаващата битка за България вече се очертава на хоризонта. Само от нас зависи дали ще я спечелим или отново ще се оставим в ръцете на агресивните простаци. Колкото и да се преструват на холивудски звезди нашите политиканчовци трудно скриват провинциалния си манталитет зад сценичния грим на партийните тарикатлъци.
Нека им покажем, че наистина сме държава на духа, а не на измислени и жалки комедианти, подиграващи се най-нахално на прословутото ни търпение, както и на мечтите за по-щастливо бъдеще на нашите деца.
