В началото на Страстната седмица премиерът Борисов или Бащата на българския народ, както го нарече наскоро неговият министър Вежди Рашидов, се появи на телевизионния екран с явното желание да се впише и в божествените сюжети около Великденските празници.
Денят, в който Исус Христос е изгонил търговците от храма, бе избран от новия ни Тато за поредната порция от пропагандни клишета, рисуващи с холивудски краски политическата икона на вожда и учителя на съвременна България.
Щеше да бъде забавно, особено за грамотните и мислещи българи, ако не беше жестоко към милионите наши сънародници, затъващи все по-дълбоко в блатото на мизерията и безправието.
Да използваш свещената седмица на Христовите страдания, за да изтъкнеш собствената си непогрешимост и безпардонно отношение към тежките проблеми на народа, е не само проява на лош вкус, но и изключително тежък грях към православната църква и целокупната българска нация.
Премиерът Борисов често пъти демонстрира една натрапчива набожност, когато усилено се кръсти и целува ръцете на благославящи го свещеници. В същото време хитро намига към заобикалящите го клакьори и тарикатски споделя, че единствен началник му е Оня, горе, на когото единствено се подчинява и може би само него слуша при вземането на съдбоносни решения.
Този мафиотски похват за общуване с Висшата сила е типичен за хора като нашия премиер, свикнали да застават на пътя на всяка обществена сделка – била тя с финансовите кръгове на олигарсите или пък с духовните и религиозни чувства на обикновените българи.
Навсякъде е той – човек не може да кривне в някоя политическа, търговска или нравствено-духовна пътека, без да се натъкне на неговата обемиста фигура, размахваща многознаещ и поучителен пръст.
Макар и трудно, все още сме в състояние да изтърпим традиционните лъжовни послания както и несекващото самохвалство. Но когато някой съвсем нахално се опита да застане на пътя ни към най-интимното човешко общуване с Господ Бог, тогава дори и чашата на безкрайната българска толерантност може доста бързо да прелее.
Само там липсваха посредници, но по всичко личи, че ловците на души протягат ръце и към това неприкосновено досега пространство.
И тъй като между търговската и политическата реклама границите постепенно падат, ефектът ще бъде неописуем –
поръчваш Бойко Борисов и получаваш
три в едно: шеф на държавата, баща на народа и посредник между нас и Всевишния.
Разбира се, и много други екстри и бонуси, прилягащи към този широко рекламиран продукт: професионален специалист по локални и глобални пожари, пръв енергетик на Републиката, главен политически и спортен коментатор, неповторим екшън герой, прочут с ролята на нашенския Винету, българският Пикасо, от чиито гениални „драсканици“ настръхвал не кой да е, а културният ни министър... и т. н., и т. н...
Как да пропуснеш такова епохално явление, което на всичко отгоре съвсем безплатно ни се сервира всеки божи ден от синия екран на щастливите да се докопат до Божеството телевизии.
В цялата тази пропагандна суматоха всекидневните изпитания на обикновените хора почти винаги остават на заден план. Не минава и седмица без да застрелят някого в центъра на големия град или да оберат банка пред смаяните погледи на безучастните органи на реда.
Бездомни кучета закусват с професори от Харвард, волни цигани ограбват, изнасилват и избиват старци и деца, техни побратими усилено разфасоват не само сгради и железопътни трасета, но и самата държава, която ласкаво наблюдава младежките им лудории и често ги гали по непослушните главици с поредния финансов транш за ускоряване на недостижимата интеграция.
Каква ти свобода?! Какво ти общество?! Имаме си най-после премиер спасител!
Това е лозунгът на днешна България и той буквално бе публикуван в челото на столичен всекидневник в навечерието на Великден. И като се замислим внимателно, стигаме до единствения извод: край на страховете за неясното бъдеще, държавният кораб е в ръцете на сигурен кормчия, който ще ни изведе до спасителния бряг.
Напразно ни плашат с бушуващия световен океан и с кръвожадните акули, които кръжат около безпомощното ни Отечество. Нито липсата на армия, нито съсипването на енергетиката могат да уплашат храбрите аргонавти от „Дондуков“ 1, водени от легендарния Язон, най-новата роля на Батман Бойко, екшън-политикът на нашето съвремие.
Златното руно на българския просперитет вече се мержелее на хоризонта, където ни очакват щастливите дни на една богата и спокойна държава, обградена от добронамерени и щедри партньори.
Фантасмагориите, с които ни промиват мозъците от екраните на Бойковите телевизии, са проява на неприкрито кощунство с чувствата и вярата на наранената българска душа.
Страстната седмица е време за покаяние и изчистване на греховните помисли, а не за бабаитски изстъпления на политическите нарциси. Защото Бог забавя, но не забравя и особено онези търгаши, които продължават да мърсят храма на българската вяра и духовност.
