И в Каварна признаха турския геноцид над българи и арменци
08 Юли 2012, Неделя
Каварна стана поредната българска община, която призна и осъди турския геноцид над българи и арменци
Автор: Пламен Николов
в Османската империя по почина на Бургас, който пръв, още през 2008 г. даде пример на останалите градове в страната, а през 2009 г. определи датата 17 май за отбелязване на геноцида. Съветниците в добруджанския град приеха на последната си сесия специална декларация, осъждаща масовите изтребления, устройвани от турците срещу българския и арменския народ.
Декларацията бе приета по предложение на съветниците от ВМРО и РЗС в местния парламент на Каварна. Като мотиви за осъждането на геноцида се посочват съвременните цивилизационни норми и принципите, върху които е изграден ЕС, както и наличието на арменска диаспора в страната ни – лоялни и коректни български граждани, потомци на прокудените през 1915 – 1923 г.
Припомнят се и заслугите на арменеца Еранос Ераносян за спасяването на Каварна от развилнелите се башибозушки и черкезки орди по време на Освободителната война 1877-78 г. Баташкото клане е едно от най-чудовищните престъпления в историята на човечеството, се посочва в декларацията.
Съветниците в Каварна настояват Турция да поеме отговорност и да се извини за петвековния геноцид над българския народ, за престъпленията срещу сънародниците ни, останали по силата на Берлинския договор в пределите на Османската империя, за масовите убийства в Македония и прогонването на десетки хиляди македонски българи.
Местният парламент в Каварна настоява още да бъдат обезщетени наследниците на прокудените от бащиния им край през 1913 г. тракийски българи.
На сесията бе решено да се създаде временна комисия, която да проучи и докладва имената на кои местности в Каварненско не са съобразени с културно-историческото наследство на народа ни и с българската именна традиция. Комисията трябва да направи мотивирано предложение за промяна на небългарските имена на местности.
Новите наименования трябва да са благозвучни, разбираеми, лесни за произнасяне и да отразяват красотата и богатството на българския език. Засега няма да се сменят имената на добилите популярност туристически обекти като Калиакра, Яйлата и Таук лиман.
Връщането на българското звучене на остарели топоними е въпрос на идентичност и национално достойнство, убедени са съветниците в Каварна.
