Паметникът в Ямбол, който общинският съветник инж. Стоян Проданов иска да бъде възстановен
23 Юли 2012, Понеделник
Така е известен паметникът на руската/съветската армия в града, който общински съветник иска да върне към нов живот
Автор: Валентин Вълчев
Само преди месец, на поредната сесия на ямболския общински съвет, съветникът от групата „За Ямбол“ инж. Стоян Проданов предложи да бъде възстановен Паметникът на руската армия в градския парк. В своето изказване той подчерта, че културата няма цвят и че сигурно по-възрастните съветници имат снимки при сключването на гражданските си бракове как поднасят цветя пред този монумент.
Русофилството на г-н Проданов е пословично – той е един от най-важните участници и в инициативата на Движение „Русофили” в защита на паметниците на съветската армия в София и страната. Но може би в случая по-скоро става дума за зле прикрито съветофилство. Защото според него мемориалът в Градския парк на Ямбол не бил вече на съветската армия, а на руската. И тъй като Руската федерация била правоприемник на СССР, то и възстановяването на паметника трябвало да се приеме като знак на преклонението на ямболци пред саможертвата на руските/съветските войници (или пък и на двете категории), загинали за нашите свободи.
Монументалната композиция, за която инж. Стоян Проданов милее обаче, е олицетворение не на друго, а само и единствено на породената и заповядана от времето на своето създаване партийно-политическа естетика.
Тя определено няма никаква естетическа стойност от гледна точка на истинското изкуство, което, според инженера, нямало цвят. Напротив: точно това изкуство има цвят и той е кървавочервен.
Авторът на ямболския мемориал твърдо се е придържал при създаването му към естетическите схващания за женска хубост на тогавашните партийни велможи. А историята помни – техните булки и фаворитки бяха предимно едри жени, с широки ханшове, мощни прасци и дебели глезени, способни да възпроизвеждат династични наследници, самоотвержено готови на династични бракове.
Никой дори не се наема да спори и по въпроса цари пълно единодушие, че прототипът на жената от ямболския паметник–регулировчик, показал правилната посока на армията-окупатор, е способна на нещо друго, освен на възпроизводство. Гранитната й снага едва ли би могла да предизвиква у някого любовни трепети? За разлика от неистовата женственост на „колхозничката” на Вера Мухина в Москва – при нея авторката не е правила компромиси, що се отнася до служенето на изкуството и на естетическата правда. Така че инж. Проданов не е зле да разбере, че истинското изкуство няма цвят, ако е направено от истински творец.
Поради какви „естетически“ съображения паметникът в Ямбол, за чието възстановяване той така самоотвержено милее, е скъп на сърцето на този общински съветник, може само да се гадае. Но няма как да не напомним, че преди време на сватбата на неговия син кумува високопоставен руски дипломат.
Така че е много вероятно именно по тази линия – на кум вода се не гази, както казва народът – той все пак да е поел някакъв ангажимент за възстановяването на скулптурата, по-известна в града като „Дебелата жена“.
А що се отнася до нашите „освободители“, на които сме издигнали паметници по цялата страна, нека припомним, че от публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144, за който „Десант“ писа преди време, става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече от 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато.
Излиза, че всъщност сме платили за окупацията, а не за освобождението си.
Наистина и днес – както и винаги и навсякъде – има смисъл и необходимост от паметници заради паметта на всички жертви: военни и цивилни! Защото те са все пак жертви на често твърде ужасяващи каузи и заслужават преклонението на живите. Паметници обаче на жертвите от войните, а не на армиите, които винаги са били най-мощният репресивен апарат на всяка държавна власт и са защитавали идеологията на управляващите, заради чиито каузи са причинени толкова много гибел и човешки страдания...
Прочие да отдадем дължимото на председателя на комисията по култура към ОбС-Ямбол Илиана Бицова, която предложи най-точната формулировка на проблема: експертна комисия да проучи паметниците в града и да се изготви план за възстановяване на част от тях, както и евентуалното им включване в музей на открито!
