На 11 юни Църквата отбелязва празника на чудотворната икона на Пресвета Богородица
„Достойно ест".
Вълнуващо е сказанието за нейната поява, което предаваме тук със съкращение.
Недалеч от Карея, в местност, принадлежаща на манастира „Пантократор”, се простира голяма долина, в която се намират множество келии. Сред тези монашески убежища се издигала съществуващата и сега килия с малка църква, посветена на Успението на Божията Майка. В нея уединено се спасявали един старец - иеромонах, който вече бил на преклонна възраст, и неговият послушник.
Веднъж се случило така, че старецът на този послушник, като пожелал да изслуша всенощното бдение срещу неделния ден в карейския съборен храм Протат, отишъл там, а богобоязливият му ученик останал да пази килията, като получил от стареца заповед да извърши както може службата у дома.
Щом се свечерило, той внезапно чул чукане на вратата и като я отворил, видял пред себе си непознат монах. Добродетелният послушник го приел приветливо и с уважение в жилището си, където странникът останал за през нощта.
По време на нощната служба, застанали пред иконата на Божията майка и започнали да я възпяват, като гостът запял: „Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”; а към това вече добавил и: „Честнейшую херувим” до края на песента.
Монахът споделил с непознатия, че такава песен „Достойно ест” никога досега не бил чувал и поискал той да му я напише, за да може по същия начин да величае и прославя Богородица.
Непознатият поискал хартия и мастило, но се оказало, че монахът нямал нито едното, нито другото. И донесъл една каменна плоча, върху която странникът започнал да пише с пръста си цялата гореспомената Богородична песен. И, о чудо! Камъкът се размекнал като восък под чудодейната ръка на удивителния посетител. Пишещият му пръст се врязвал дълбоко в него и думите ясно и четливо се отпечатвали върху камъка.
Като написал цялата песен, той подал плочата обратно на монаха домакин и мигновено станал невидим за изумения от необикновеността на явлението поглед на благоговейния монах. Това бил Архангел Гаврил, изпратен от Бога да възвести на християните тази нова, съставена от ангелите, подобаваща на Божията Майка песен.
По-късно плочата стигнала до патриарха и царя в Константинопол. И оттогава ангелската песен „Достойно ест” влиза в обща употреба от Христовата Църква при божествена литургия и на другите й служби.
Нещо повече, като се разпространи по целия свят, тази песен става толкова обща и толкова любима на всички православни, че сега дори и малките християнчета я знаят и велегласно и с голяма радост я пеят на Божията майка.
Тук трябва да споменем, че това било и любимото песнопение на дякон Игнатий, останал в историята като Апостола на свободата със светското си име Васил Левски.
А иконата, пред която била изпята тази радостна песен, била взета от килията на светогорските отци и била пренесена в съборния храм „Протат” в Карея, където и досега се намира в олтара и излива благодатни дарове на душевни и телесни изцеления върху всички, които идват и й се покланят с вяра и любов, и досега се казва „Достойно ест”. По същия начин и килията още от времето на това чудесно събитие е наречена и досега е известна на Света гора с името „Достойно ест”.
