И каква е „българската връзка“ в изчисляването на тази дата
Автор: Десант
Колкото и да му се струва удивително на съвременния човек, древните юдеи са смятали, че денят, в който човек се ражда, всъщност бележи началото на болки и скърби и затова рождената дата не се е отбелязвала като празник. По тази причина вече е невъзможно да се установи точно кога се е родил Исус Христос – близо 300 години след смъртта му никой не се е интересувал от това.
Този свят ден би могъл да се определи приблизително единствено с помощта на различни съпътстващи дати за някакви значими и известни събития, случили се по същото време. Така например се знае, че в периода от XII до VII г. пр. н. е. е преминала Халеевата комета, която би могло да бъде наричана Витлеемска звезда.
Немаловажен е и фактът, че Исус се е родил по време на управлението на цар Ирод, който умира през IV г. пр. н. е. И значи Месията не би могъл да се появи на този свят по-късно от тази година.
Що се отнася до рождената му дата, един от най-ранните тестове, оцелели до наши дни, в които това се коментира, принадлежи на Клименнт Александрийски, който около 200 година споменава 20 май. Впрочем в древността много от богословите са смятали, че рождението на Спасителя е станало не точно през зимата.
Денят 25 декември е установен в Римската църква в началото на ІV век, като първите сведения за това се отнасят към 336 г. Възможно е този избор да е свързан с отбелязвания на този ден езически празник, свързан с раждането на Слънцето, което древните ни предци са боготворили. Приет в Рим от християнството, сега той бил изпълнен с ново съдържание, като раждането на Христос започнало да се възприема като „рождението на Слънцето на истината“.
В същото време в източните църкви – Йерусалимската, Антиохийската, Александрийската и Кипърската, празникът на Рождество Христово бил обединен с Кръщение Господне и се отбелязвал на 6 януари под общото название Богоявление (и в настоящия момент Арменската църква продължава да чества на тази дата своята Коледа).
В окончателното утвърждаване на 25 декември като дата на раждането на Христос има и „българска следа“ – отбелязва сайтът www.starasilistra.com: „През 354 г. папа Либерий възлага на епископа на Доросторум (дн. Силистра) Дионисий, известен с познанията си по астрономия, да докаже официално рождения ден на Спасителя. "Нашият човек" се справя блестящо със задачата. Нещо повече – той съобразява, че в такъв случай Благовещението (денят на непорочното зачатие на Дева Мария) би следвало да бъде на 25 март.
Което пък съвпада с пролетното равноденствие, което също е било празнувано като аграрен празник, свързан с настъпващата пролет. На доросторумския епископ човечеството дължи и днешното си летоброене. Дионисий обявява, че Христос се е родил в 754 г. от основаването на Рим и в 30-ата година от управлението на император Октавиан Август.
Постепенно древният римски календар се предатира по формулата „преди и след рождество Христово". Паралелно с него се употребява и друг календар – от сътворението на света, което според библейските предания и църковните догми е станало през 5508 г. преди раждането на Христос. Това летоброене се запазва до късно в православния свят. В Русия сменят летоброенето едва през 1700 г. при Петър Велики“ - завършва публикацията си www.starasilistra.com.
И докато не е известна точната рождена дата на Спасителя, поне със сигурност се знае, че той проплаква за първи път в една пещера във Витлеем. През ІV в. царица Елена (съпруга на император Константин Велики) построява върху нея православния храм „Рождество Христово". Това е най-древната съхранена църква в Палестина. В нейното подземие – точно на мястото, където Дева Мария ражда Исус, има монтирана Сребърна звезда, а около нея постоянно горят 15 лампади – 6 православни, 5 арменски и 4 католически.
