На 9 март църковният календал отбелязва деня на Свети четиридесет мъченици - четиридесетте войници от арменския полк в римския гарнизон в град Севастия, които след жестоки мъчения умират за своята вяра по време на преследванията на християните от император Ликиний през V век.
Този ден българите свързват с победата на Иван Асен II над византийските войски, предвождани от Теодор Комнин, постигната на 9 март 1230 г. Именно по този повод българският владетел построява в столицата Търново прочутия храм „Свети Четиридесет мъченици".
Християнските светци са влезли и в народния ни празничен календар, като са дали името на един хубав пролетен празник - „Свети Четирсе", наричан още Младенци. Той се чества за здраве на децата, най-вече на момчетата, но е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие.
С него е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред: стопаните палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: „Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”.
В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин пропъжда болести и несполуки. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал.
На този ден се месят младенци - обредни хлебчета във формата на кукли, намазани с мед. Те са 40 на брой. Толкова са и пълнените чушки с боб на трапезата, и постните сарми. С 40 залъка и с 40 глътки се приветства небесното светило, което от този ден "се обръща към лятото" и стремително започва да се издига към точката на пролетното слънцестоене.
Имен ден празнуват Вивиан, Вивиана, Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян и Горянк.
