На 1 август се навършват 160 години от кончината на видния котленец, дарил къщата си в Цариград за построяването на българска църква
Автор: Атанас Коев
На 1 август се навършват 160 години от кончината на княз Стефан Богориди – единственият българин на турска служба, достигнал до най-високите постове в управлението на Османската империя.
Истинското му име е Стойко Цонков Стойков. Той е внук по бащина линия на видния наш възрожденец Софроний Врачански, а името Богориди му е дадено в чест на княз Борис I , известен още като Богорис.
Земният път на изявеният българин започва в семейството на Цонко и Ганка Хаджитанасовив малкото балканско градче Котел през 1775 г. или 1780 г. – сведенията за рождението му са противоречиви.
Първоначално момчето учи в родния си град, а след това в престижния за времето си гръцки колеж „Св. Сава“ в Букурещ, където сменя родното си име Стойко с гръцкото Стефан. След като завършва колежа, по препоръка на дядо си Софроний Врачански, учителства известно време във фанариотско семейство в Цариград.
През 1799 г. Стефан Богориди постъпва като преводач в османската флота. Веднага е включен в експедиционния корпус на Мустафа паша – бъдещия султан Мустафа IV, който се насочва към дебаркиралите в Египет френски войски на Наполеон Бонапарт. В сражението с французите при Абу Кир турските войски претърпяват съкрушително поражение, а самият Богориди се спасява като по чудо.
През 1812 г. видният котленец заминава за Молдова с княз Скарлат Калимахи, който го назначава за губернатор на Галац, като на този пост остава в периода 1812-1819 г. През 1821 г. по време на влашкото въстание на Тудор Владимиреску и последвалото нахлуване на Фелики Етерия във Влашко Стефан Богориди е назанечен за номинален каймакам на областта.
На следващата година след османската офанзива срещу Александрос Ипсиланти той е на нов пост – каймакам на Молдова. От 1823 г. до 1825 г. Богориди е драгоман на турската флота. През 1825 г. изпада в немилост и е заточен в продължение на пет години в Мала Азия.
След края на Руско-турскта война (1828-1829 г.) и последвалия я Одрински мирен договор Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спорните въпроси между Турция и Русия. Изявеният българин се справя блестящо с мисията и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник.
В продължение на цели 30 години той участва във всички големи и важни преговори и решения на Високата порта – признаването на независимостта на Гърция през 1830 г., определянето статута на Дунавските княжества и др. По-късно в мемоарите си английският посланик в Цариград по това време Канинг лорд Стратфорд разказва как благодарение на дипломатическата мисия на Стефанаки бей Гърция получила своята независимост.
През 1830 г. няколко видни българи, живеещи в Букурещ – Васил Начович, Иван Селимински, Михаил Кифалов и д-р Никила Пиколо, изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа, който представят пред Дивана във Влашко. С него е запознат и Стефан Богориди, който прави опит да запознае с проекта и турските власти, но без успех.
За големите си заслуги към Османската империя изтъкнатият българин получава от султан Махмуд II титлата княз, а през 1834 г. е назначен от него за управител на остров Самос.
След като получава този пост, Богориди веднага преименува главния град на острова на свое име – Стефанополис. Той само веднъж парчето земя насред морето – през 1839 г., като през останалото време го управлява от турската столица Цариград. От 1844 до 1849 г. наместник на котленеца на остров Самос е личният му секретар Гаврил Кръстевич.
След масовите селски бунтове във Видинско, Белоградишко, Кулско и Ломско през май-юни 1850 г. Високата порта под влияние на княз Стефан Богориди извършва административна реформа, чрез която се оформя нова административна област от въстаналите нахии. В тези райони под негово давление започва прилагането на аграрната реформа, при която българското население получава възможност да придобива земя.
Покрай всичко останало, будният възрожденец поддържа с финансови средства елино-българското училище в родния си град и покровителства редица български студенти като Гаврил Кръстевич, Георги Сава Раковски и др. при обучението им в Цариград и в чужбина.
При султан Абдул Меджид I той е включен в състава на Танзиматския съвет. Едновременно с това той е назначен и за имперски съветник, длъжност създадена специално за него. Българският княз е единственият християнин, който след превземането на Константинопол от турците през 1453 г. е приемал в къщата си турски султан.
През август 1849 г. Стефан Богориди получава от турският самодържец разрешение за построяване на българска църква в Цариград. За тази цел той дарява къщата си в тамошния квартал Фенер. Чрез доброволни помощи и дарения е построен малък параклис, който е осветен на 9 октомври 1849 г. и е наименуван „Св. Стефан“ именно в чест на Стефан Богориди. На същото това място по-късно е издигната прочутата Желязна църква, изиграла по-късно важна роля в църковно-националната борба на българския народ.
Княз Стефан Богориди умира на 1 август 1859 г. в Цариград. Той остава с дейността си в нашата история като единствения българин, изкачил се до най-високите етажи на османската власт.
