На 9 септември се навършват 160 години от рождението на прилепския революционер и военен деец
Автор: Атанас Коев
Стефан Николов е български военен деец, достигнал до високото военно звание полковник от нашата армия. Той е революционер, участник в борбите за освобождение на Македония и Одринска Тракия, както и един от членовете на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).
Бъдещият революционер е роден на 9 септември 1859 г. в българския град Прилеп, намиращ се днес в Република Македония, в родолюбиво семейство, като още от малък е възпитан в дух на патриотизъм и свободолюбие. Първоначално момчето учи в родния си град, където завършва основно и гимназиално образование.
През 1879 г. младежът заминава за свободното Княжество България и постъпва в новооткритото Военно училище в София. На следващата година се дипломира и е произведен в първо офицерско звание-подпоручик от българската армия. В периода 1880-1885 г. служи в различни гарнизони на страната.
Когато през 1885 г. избухва Сръбско-българската война Стефан Николов е назначен за дружинен командир. Със своята дружина той се включва активно в бойните действия срещу сръбските нашественици, а в сраженията се проявява като смел и самоотвержен командир.
В края на 90-те години на XIX век прилепският офицер е привлечен в редовете на Македоно-одринското революционно движение. Във връзка с това той става член на тайните офицерски братства, работещи активно за освобождението на останалите под турска власт български земи-Македония и Одринска Тракия.
През 1901 г. Стефан Николов се уволнява от българската армия и минава в запаса, като става член на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), ръководен от Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. Веднага се включва в подготвяното по това време Горноджумайско въстание.
Когато през 1902 г. бунтът избухва, е назначен за началник на въстанническия щаб. Въпреки умелото му ръководство и проявените храброст и героизъм от въстаниците начинанието завършва с неуспех. Силите са неравни и турските войски смазват бунта, а Стефан Николов е принуден да се спасява в България от преследващите го турски потери.
И тук обаче не намира спокойствие, тъй като по настояване на Турция, под натиска на Великите сили българското правителство е принудено да го интернира заедно с Иван Стефанов, поручик Софроний Стоянов и мичман Тодор Саев. Това обаче не попречва на прилепския революционер след избухването на Илинденското въстание през юли 1903 г. да се включи отново в бойните действия срещу турците.
Смелият български офицер сформира своя чета и участва с нея в сраженията в Пиринския край, водещи се по долината на река Струма. Въпреки проявените чудеса от храброст, бунтът в Македония е потушен и Николов е принуден да се завърне в България.
След началото на Балканските войни (1912-1913 г.) прилепският военен е мобилизиран и участва дейно в създаването на Македоно-одринското опълчение. Когато то е сформирано, той е назначен за командир на Първа бригада. Под неговото ръководство военното формирование води редица успешни сражения с турските войски и постига значителни победи.
Полковник Стефан Николов тежко преживява първата национална катастрофа, сполетяла страната ни след края на Междусъюзническата война през 1913 г. Разочарован от българския политически елит, той умира на 21 април 1915 г., на 66-годишна възраст в София.
Видният български военен деец е погребан по подобаващ начин, с всички военни почести за големите му заслуги за освобождението на останалите под чужда власт български земи.
