Как българската кавалерия разгроми френската пехота

Автор: Янко Гочев, Фейсбук

На 19 септември се навършват 103 години от кавалерийската атака на 7-и и 10-ти конен полк срещу френските войски при Долно Върбени в Македония.

Подполковник Асен Неделчев - тогава поручик от 10- ти конен полк, участник в атаката при Долно Върбени, командир на полка от 1933 г. до 1935 г., пише за този бой следното: '„19 септември 1916 г. беше един от величавите дни на 3-та конна бригада, в която беше и 10-ти конен полк. В това време тя действаше в Битолското поле.

Този ден нашите пехотни полкове след страшния и неравен бой на Чеган заеха линията Арменохор - Петорак - Долно Върбени - кота 735. Боят се водеше с голямо напрежение и страшна ожесточеност от двете страни. От наша страна всичко беше в първа линия.

Помощ от никъде не се очакваше, противникът силно напираше, за да пробие фронта ни. Храбрите защитници на малка България твърдо устояваха на противниковия напор, имайки зад себе си само 3-та конна бригада, конницата на които с трепет следяха развоя на боя.

Към 10 ч. положението на нашите пехотинци стана критично. Схващайки това, командващият 8-а пехотна дивизия генерал - майор Тодор Митов заповяда: „33-ти Свищовски полк контраатакува, противникът отстъпва, конната бригада да атакува!".

Моментът по своята величавост може да се сравни с най-блестящите от тия, които човек изобшо преживява в своя земен път. Чуха се командите: „Възседни!", „Резервна колона, строй се!, „Сабли вън!", '"Г-а-а-лопом м-а-а- рш!".

Върбалакът при село Долно Върбени, гдето се прикриваха ескадроните зашумя като от вихрушка. Сърцата силно забиха, саблите блеснаха и ескадроните полетяха. 10-ти конен полк бе поведен от храбрия си обичан командир полковник Владимир Даскалов. Страшно „ура" и тропот на копита се разнесе по цялото поле.

Противникът беше настигнат и целият френски 175-ти пехотен полк беше унищожен със сеч, газене и огън. Ескадроните, оставени сами на себе си, започнаха да се топят в адския огън и оредели се връщаха победители, наблюдавани от целия Битолски фронт, на който за момент между воюващите се създаде примирие, за да наблюдават смелата атака на нашата конна бригада. Полесражеието се покри с трупове...".

Участник в атаката при Долно Върбени е и бъдещият генерал от авиацията, тогава кавалерист поручик Васил Бойдев. Той е командир на картечен ескадрон в 7-и конен полк. В спомените си описва забавен инцидент, след раняването си, когато е откаран в сръбската военна болница в Нишки бани. Той е единствен български офицер в тази военна болница, ползваща се от защитата на Женевската конвенция. В нея е имало сърби, французи, англични.

Поручик В. Бойдев разказва: „Френските и английските офицери пожелаха да се запознаем. Когато казах от кой полк съм, един от ранените французи извика нещо и изпадна в нервна криза. Оказа се, че е съсечен от наш кавалерист в атаката при Върбени на 19 септември 1916 г. ТРИ СЪСИЧАНИЯ - сухожилия на десния крак отрязани, дясна ръка отрязана. Аз попитах дали и той не е съборил някои от нашите конници. Призна си, че с картечницата е съборил три наши коня и повече не помнел".

На 28 септември 1916 г. генерал Н. Жеков посещава 7-и и 10-ти конен полк и от името на Н. В. Царя и от свое име благодари на кавалеристите за победата им.

В категории: Новини , Войни за освобождение