Вижте интервюто на Ралица Николаева с историка Димитър Тренчев за личността и идеите на известния български революционер
Автор: Ралица Николаева
На 18 май се навършват 148 години от рождението на Яне Сандански. Вижте интервюто на Ралица Николаева с историка Димитър Тренчев за личността и идеите на известния български революционер.
- Трябва ли Яне Сандански да бъде част от българската история, какъвто дебат отново се води в публичното пространство?
- Яне Сандански си е част от историята. При това не само българската. Защото е от личностите, които са я създавали.
- И все пак, съгласете се, че през всичките тези години за Яне Сандански се пише и говори много и преобладаващо положително, ту пък много малко и предимно в негативна светлина.
- Съгласен съм. Но нека не смесваме различните понятия. В случая историята, която е съвкупност от отминали събития, с тяхното описание, което е историография. И за съжаление, нейната обективност, както навсякъде по света, така и у нас, много рядко зависи единствено и само от професионалната и човешката съвест на нас историците. Затова и официалната ни историография винаги е била, а и днес е все така отчайващо зависима от обществено-политическата конюнктура и вътрешна, и международна. Факт, който мен лично и като историк, и като българин ме вбесява.
- Тази конюнктурност в историографията не обрича ли на конюнктурност и почитта към историческите ни личности и в частност, към Яне Сандански?
- Обрича само проявите на официална почит. Неофициалната, неформалната, тази на народа, си е жива. Живее в мислите му, в песните му… Защото всеки народ си помни героите и ги възпява.
- Значи ли това, че и Яне Сандански е герой?
- Няма основание да оспорваме оценката на пет поколения българи, за които Яне Сандански е герой. Защото това е общонародната памет. А над нея, слава Богу, няма власт никаква власт.
- В такъв случай защо идеите на Яне Сандански са били оспорвани още приживе от неговите съвременници?
- И най-вече съратници, бих добавил. Но първо ми позволете да припомня откога датират идеите, които визирате, а също така и каква революционна стратегия и тактика проповядват? Това са идеи, още от началото на организираното революционно движение в Македония и Одринска Тракия. И макар, че еволюират, съобразно международните обществено-политически процеси, тези идеи, чак до към Балканската война запазват първоначалната си рамкова визия. А тя е, че освобождението на Македония и Одринска Тракия е възможно само след добре организирано на терен въстание, а не с четнически акции, откъм свободна България.
- Това, всъщност, са идеите на т.нар. „вътрешни“ ръководители на революционното движение.
- Не само на тях. В различни периоди са ги споделяли и са ги отстоявали и много от т.нар. „върховисти“, както са наричани ръководителите на действащия в Княжество България Върховен Македоно-Одрински Комитет. А Яне Сандански и съратниците му са най-емблематичните изразители на тези идеи и съответно най-ревностно отстояващите ги.
- И какво излиза? Че повече от 100 години спорим дали тези идеи са рационални?
- Така излиза! Но ако се замислим, ще видим, че нашата история изобилства с такива примери. Няма идея за национално освобождение или за национално обединение, която да е била приета еднозначно и обединяващо от съвременниците й. Камо ли пък нейните идеолози. И в това отношение Яне Сандански е един от показателните примери.
- И пак повече от 100 години спорим ли, спорим без никакъв напредък…
- А, все пак имаме важен напредък. За разлика от Яне Сандански и опонентите му, днес ние не спорим с куршуми, а с думи, а това е жизненоважен напредък.
- Яне Сандански дори съратниците му го обвиняват, че първи започнал братоубийствената война във ВМОРО със смъртните присъди, които издава на Борис Сарафов, Иван Гарванов и…
- ...Михаил Даев
- Да, Михаил Даев. Вярно ли е?
- Донякъде е вярно.
- Защо само донякъде?
- Защото това не е първото братоубийство в организацията. Но нека да следваме хронологията. Яне Сандански наистина си слага греха да посегне на съратници. Грях, който пада върху всички от Серския комитет, който на 10 октомври 1907 г. гласува смъртните присъди на Сарафов, Гарванов и Даев. А обяснението за този им грях е заблудата, че убивайки опонентите си, ще убият и прокламираната от тях стратегия и тактика за водене на освободителната борба. Една чисто човешка, но много зловеща заблуда, на която и мнозина други, иначе горещи български родолюбци, са заплащали кървав данък. Отначало с чуждата кръв, а накрая и със своята. От Стамболов, та до Сандански.
- А кой, все пак, е започнал братоубийствата във ВМОРО?
- Точният термин е кои. Защото, за съжаление, историята на революционната борба в Македония и Одринска Тракия е белязана от не едно и две братоубийства. И много от тях са извършени години преди на 30 октомври 1907 г. да бъде убит Михаил Даев, както и Сарафов и Гарванов, които Тодор Паница убива около месец след това на 28 ноември същата година.
- А знае ли се точният брой на жертвите?
- Не ми е известно да я има тази трагична статистика. Аз лично съм се натъкнал досега на 14 такива печални примера. Мисля обаче, че общият им брой далеч надхвърля това число, защото нито съм търсил целенасочено, нито пък съм прегледал всички документи от епохата.
- Ами потърсете темата, както казахте, е трагична, но и твърде интересна.
- Благодаря ви за идеята, но това е тема за цял научен труд. Не знам дали ще го сторя, но пък ще се радвам, ако някой колега се захване. Всички сме в дълг пред паметта на тези жертви. А сега ще се огранича до най-известното от предходните братоубийства, за които говорих.
- Кое?
- Това край Гевгелийското село Корношори, където на 25 юли 1903 г. е убит племенникът на легендарния войвода Хаджи Димитър Асенов и също не по-малко легендарен войвода Кръстьо Асенов – Мечката.
- Кой и защо го убива?
- Преди да отговоря, държа да спомена битуващите, дори в сериозни източници, неверни версии.
- Какви са те?
- Едната е, че Кръстьо Асенов е станал жертва на суеверието на своите четници. Един от тях го убил, защото четниците приели за лоша поличба венчавката на войводата с учителката Ана Малешевска. Както и самото присъствие на жена в четата. А втората невярна версия е, че войводата е погазил уставното изискване за безбрачие, а и се е венчал в разгара на бунта.
- И каква всъщност е истината около убийството му?
- Кръстьо Асенов наистина е убит от своя четник Мито Данов, който застрелва спящия войвода, но не и от суеверие. А по внушение на своя братовчед Гоно Бегинин, който ламтял за войводството.
- Кои са интересните факти от биографията на Яне Сандански, които на вас историците са известни, но ние от широката аудитория не ги знаем?
- О, не само малко. В общественото съзнание информацията за Яне Сандански битува повече в песните и легендите отколкото в конкретните факти. А позициите им в общественото познание така са разменени, че легендата е смятана за исторически факт и обратно. Впрочем, подобно митологично размиване се наблюдава при всички ярки личности от историята ни.
Иначе, житие битието на Яне Сандански е пъстро като пиринска черга… чиракувал е обущарския занаят, бил е и секретар в адвокатската кантора на вуйчо си, известния български политик Спас Харизанов, бил е и селски писар из дупнишките села, завеждал е и библиотеката на културно-просветното дружество „Младост“ в Дупница. Но за мен лично, а убеден съм и за много други, най-интригуващо е как Яне Сандански е успял да укроти буйния си характер в тесничката рамка на редови партиен член?!
- Яне Сандански партиен член?!
- Ето, че и вие сте изненадана. Да, членувал е в Народо-либералната партия на доктор Васил Радославов…
- И кога това?
- Между 1899 и 1900 г., когато по партийна линия е бил и началник на затвора в Дупница. Също не по-малко интересна подробност от професионалната му биография.
- Може ли с две думи да се охарактеризира личността на Яне Сандански?
- Аз лично не бих могъл. Но мисля, че мога да се справя някакси в едно изречение.
- И то е?
- Трудна работа… Но ми хрумва това: Яне Сандански е бил и герой, и грешник. Знам, че не го обрисува напълно, но води към някаква представа за образа му.
- Докато разговаряхме за революционера Яне Сандански почувствахте ли се адвокат на „грешника“ Яне Сандански.
- Не! Нито пък съм се почувствал апологет на героя Яне Сандански. Бях това, което историкът умее и трябва да бъде – адвокат на историческите факти.
