На 1 юни се навършват 180 години от рождението на видния български военен деец
Автор: Атанас Коев
Навършват се 180 години от рождението на Райчо Николов – виден български военен деец от първите години след освобождението ни от турско робство, достигнал до чин майор от Източнорумелийската милиция. Той е участник в Сръбско-турската война (1876 г.), в Руско-турската война (1877-1878 г.), както и в подготовката и осъществяването на Съединението през 1885 г.
Бъдещият славен офицер започва жизнения си път в търновското село Райковци на 1 юни 1840 г. в бедно, но патриотично и родолюбиво българско семейство. Едва деветгодишно момчето остава сирак и заминава за Търново, за да изкарва прехраната си. В старопрестолния град малкият Райчо започва работа като чирак. Впоследствие се отправя за Русе за да изучава кожухарския занаят.
След избухването на Кримската война (1853-1856 г.) той живее в къщата на майстора кожухар, който се е смилил над бедния 14-годишен юноша и го е приютил при себе си на долния етаж, където има кръчма. Именно там той случайно дочува разговор между висши турски офицери, които разпалено обсъждат предстоящо нападение на аскера през Дунава, където в Гюргево са разположени руските войски.
Райчо запомня всички подробности и решава да действа веднага. Втурва се с две кратунки в ледените води на реката и с неимоверни усилия успява да доплува до предните постове на русите. Премръзнало и капнало от умора, момчето е отведено в руския щаб, а информацията му се оказва безценна. Така благодарение на него, нападението на турския аскер е предотвратено.
За проявената храброст и решителност Райчо Николов е награден лично от самия руски император, като му е дадено дворянско звание. Той получава възможност да учи във Втори кадетски корпус във Военното училище в Санкт Петербург. Като кадет младежът се представя блестящо, дипломирайки се с пълно отличие. След като получава първо офицерско звание, постъпва на служба в руската армия.
Когато през 1876 г. избухва Сръбско-турската война, се записва като доброволец и заминава за Сърбия, където е назначен за командир на Втори батальон от т. нар. Доброволчески корпус, командван от руския генерал Черняев.
След като започва формирането на Българското опълчение, се включва в него, като му е поверено командването на рота. С нея той се отличава в боевете с турските войски при Стара Загора, Шипка, Шейново и др. За проявения героизъм при Шипченската епопея е награден с орден „Света Анна“.
След освобождението на България от османско владичество Райчо Николов постъпва на служба в Източнорумелийската милиция. Когато започва подготовката за Съединението, той е командир на пловдивската жандармерия, но нито за миг не се поколебава да се включи в подготвяната акция, като става един от изявените членове на създадения от Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Райчо Николов участва на 6 септември 1885 г. с командваното от него подразделение на жандармерията при свалянето на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Веднага след акцията той е назначен за военен комендант на Пловдив.
Така се стига до трагичната вечер на същия ден, когато майор Николов се отправя към телеграфа, за да съобщи новината за Съединението. Издебнат е в гръб и е застрелян от пощенския началник Константин Тодоров, неприемащ съединистката акция.
Смелият български офицер, отдал целия си съзнателен живот за свободата на народа ни, загива от ръката на свой сънародник и е единствената жертва на Съединението.
Заради богатия си на превратности и премеждия краткотраен живот той остава в съзнанието на народа ни с прозвищата „капитан Райчо“ и „дядо Райчо“.
