На 24 юни се навършват 165 години от рождението на този изявен български военен деец на Царство България
Автор: Атанас Коев
На 24 юни се навършват 165 години от рождението на ген. Кръстю Маринов – един от изявените български военни дейци на Царство България, достигнал до званието генерал-майор от нашата армия.
Той започва житейския си път в село Голямо Конаре (дн. град Съединение) на 24 юни 1855 г. в родолюбиво семейство. Още от малък е възпитан да обича всичко българско и да мрази турския поробител. Първоначално момчето учи в родното си село, а след това в Пловдивската мъжка гимназия, като с нескрит интерис следи борбите н народа ни слещу османското владичество.
Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.) Кръстю Маринов веднага се записва в редовете на Българското опълчение. Той е включен в състава на Десета опълченска дружина и с нея поема по бойните полета. Отличава се в ожесточените сражения с турския аскер при Стара Загора, Шипка и Шейново.
След освобождението на България от турско робство младият боец постъпва в новооткритото Военно училище в София. Завършва го през 1879 г. и е произведен в първо офицерско звание – подпоручик, като се отправя за Източна Румелия и постъпва в редовете на източнорумелийската милиция.
В периода 1880-1881 г. е адютант на генерал-губернатора на автономната област, а на 9 юли 1881 г. е произведен в поручик. Веднага след това той е назначен за помощник на военния прокурор в Щаба на милицията в града на тепетата. През 1884 г. е вече капитан, като последователно е ротен командир в Бургас и в Казанлък, проявявайки се като стриктен и талантлив военноначалник.
Три дни след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, на 9 септември 1885 г. капитан Маринов е назначен за командир на Пета казанлъшка дружина от Ямболския отряд. На този пост остава за кратко, тъй като след избухването на Сръбско-българската война (1885 г.) е поставен начело на Шейновския отряд. С него той се сражава геройски на Сливнишката позиция, при устието на река Луковица.
По-късно с отряда си участва при овладяването на Пирот, проявявайки се като смел и находчив командир. Тези му качества са забелязани от командването на българската армия и в края на войната, на 4 ноември 1885 г. е назначен за командир на Шипченския пехотен полк.
В периода 1886-1912 г. Кръстю Маринов служи последователно в Четвърти пеши плевенски полк и в Шести търновски полк. Когато избухва Балканската война (1912-1913 г.) е назначен за началник на Шеста дивизионна област, с център град Видин.
По време на Междусъюзническата война е комендант на Видинската крепост и успешно ръководи отбраната й срещу сръбските нашественици. След края на войната се демобилизира и напуска редовете на българската армия, минавайки в запаса.
Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София, като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за полагане основите на българската армия. Преживе, за храбростта и командирските умения проявени от него е награден със следните ордени: „За храброст“-3 и 4 степен, 2-ри клас и „Свети Александър“-2, 3 и 4 степен.
Днес признателното потомство, в чест на видния наш генерал е преименувало видинското село Мусумане, където са се водили основните сражения със сърбите, на Генерал Мариново. В центъра на населеното място е издигнат и негов бюст-паметник. Монумент на генерала има издигнат и във Видин, тъй като с дейността си той допринася много за успешната защита и спасяването на града от сръбска окупация по време на Междусъюзническата война през 1913 г.
