Той е българският офицер, пред когото румънските парламентьори предлагат капитулацията на Тутракан
Автор: Йото Йотов
Първата световна война. Атаката на крепостта Тутракан. В този бой 19 Шуменски пехотен полк и още 4 полка изпълняват една от най-тежките задачи – да атакуват и овладеят централните фортове №5 и 6. Най-модерната крепост не устоява пред щурма.
Срещу румънските батальони във взаимодействие с картечната рота на 47 полк на помощ на пехотата се притичват картечарите от ротата на капитан Христо Бърдаров. В острието на щурма ротата му първа се изкачва на втория отбранителен пояс, което донася развръзката на сражението – той е българският офицер, пред когото румънските парламентьори предлагат капитулацията на града.
След победата в Добруджа, полкът му воюва в Македония на позиции край Охрид, на Мокра планина, откъдето 3 години брани Охрид.
На 20 октомври 1917 г. противникови части – френски и колониални полкове, след неколкочасова артилерийска подготовка успяват да преминат телените мрежи при кота 1704, след което на предния край три български пехотни роти са разбити. Когато сражението изглежда изгубено, една безпределна смелост и саможертва обръща хода му. Тази на капитан Христо Бърдаров.
Храбрец – винаги на първа линия, раняван неколкократно през войните. В Балканската война ранен при пробива при Караагач през октомври 1912 г. Кавалер на ордена „За храброст“. Освен обаятелен командир, той е и изключително човечен. Издейства помощ от полковите лекари за местните хора в момент на нужда. Населението на Охрид и Струга му се възхищава, а младите момичета въздишат по него…
За жертвите в апогея на битката за тази безименна кота на войната свидетелства написаното на гърба на една снимка, запазена от оцелял войник – Григор Неделчев: „Спомен от Кота 1704, западно от Охридското езеро… многобройните фугаси и шрапнели на 19/20 октомври 917 г. много майки и жени разплакаха на Шуменци. Нека спомена да бъде вечен! Гледайте и споменувайте нашата 1704, Мокра планина, младо поколение!”
Макар командир на рота за огнева подкрепа на пехотата, от позиция в дълбочина на отбраната отново капитан Бърдаров повежда своите картечари в безумно смела контраатака, подпомогнат от две пехотни роти. Начело на войниците си, той нахълтва в превзетите от врага окопи и закипява свиреп и жесток ръкопашен бой, в който командирът е смъртно ранен.
Завинаги спира да бие едно голямо и силно сърце на достоен офицер.
Българската артилерия открива преграден огън и французите не могат да се изтеглят назад. Избити са до последния човек от озверелите от смъртта на Христо Бърдаров Шуменци.Боят е спечелен.
Посмъртно Бърдаров става с чин майор. Войнишкият му гроб е в двора на църквата „Свети Георги“ в Струга. Когато почват да зариват гроба, според преданието конят на капитана започва да рие с копито и да плаче със сълзи. Години наред на кръста му обикновенните българи от Охрид, Струга и околните села коленопреклонно палели хиляди свещи.
Храбрецът намира гибелта си в битка и по-сетнешните управници на изгубената за нас Македония смятат, че паметта за него е заличена. Но се случва нещо изключително. Няколко дена след кончината му, войниците съчиняват простичка фронтова песен за него, музицирана от полковия капелмайстор, която се запява от целия полк. Песента „Наш капитан Бърдаров“.
И всичко може би е щяло да остане само дотук. Но не –войната трае още година, после свършва, а тази песен, чута от войниците, запява народът на Охрид и Струга, останал отново под сръбско владение.
Още след отстъплението през 1918 г. гробът на младия герой е поруган и заличен, а песента за капитан Бърдаров е забранена. За пеенето на тази песен присъдата е била седем години затвор. Въпреки това, българите в Стружко и Охридско са я пели в къщи, на празници, по кръщенета и сватби, винаги тайно, песен за този смел юнак, на която пригласят и тихите вълни на Охридското езеро…
Песента е пята със сълзи в очи като страшна закана към сръбските потисници, един народ оплаква тайно своя герой. Можете и днес да я чуете, ако ходите до тези градове. Едва ли има друг случай в световната история, в която народът сто години да пее песен за офицер от една „окупаторска“ армия, за каквато е представяна българската армия от сръбския режим, независимо дали в монархическата му или в републиканската му премяна.
Христо Бърдаров е син на Лазар Иванов Бърдаров от Разград, едно от осемте деца в семейството с двама братя и пет сестри. Завършва през 1912 г. Военното училище. Зачислен в 19 пехотен Шуменски полк, с който участва във трите войни за национално Обединение.
При обявяването на Балканската война баща му и двамата му братя Иван и Марин също са в армията, като най-малкият му брат – малолетният Марин бяга от къщи и се записва доброволец в Македоно-Одринското опълчение.
Жестоката съдба връща само бащата в родния дом в края на войните. Марин Бърдаров е пленен през 1913 г. и остава десет години в гръцки плен, завръщайки се чак през 1922 г., когато всички са го мислели за загинал. Христо и Иван остават завинаги по бойните полета на войните за национално обединение.
Капитан Бърдаров не е забравен в родния си град – през 2002 г. разградчани поставят негов барелеф, чиито автор е Лиляна Георгиева. Не е забравен и в Охрид – израз на голямата обич на охридчани е паметната плоча, изработена със средства на македонски българи по инициатива на Любчо Куртелов от Охрид и поставена в родния град на капитан Бърдаров – Разград, през 2004 г.
Думите на нея са разтърсващи: „Ни Господ не ги слуша молитвите на робовите. Се кланяме пред твоята жъртва за обединена България. Благодарни охригяни“.
Споменът за Христо Бърдаров е все още жив! Затова отваряме дума за неговия обикновен и необикновен войнишки подвиг на 20 октомври и така да бъде всяка идна година. Днес повече от всякога имаме нужда да го помним един от многото наши герои от войните за национално Обединение. Тяхната вяра и техният подвиг могат и трябва да бъдат наша морална опора и ориентир.
Казано е „Човек е жив, докато го помнят!” Така и падналият в бой остава редом с живите, в техните сърца и родова памет, за пример и кураж, да могат да преминават през всяко размирно и жестоко време и изпитание и да крепят България. Нашата България, за която даде живота си Наш капитан Бърдаров!
